fbpx
+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com

Когато говорим за тероара на Северна България и за местни сортове, няма как да пропуснем сорта грозде Гъмза. А ако ще е Гъмза – нека да е Видинска, ако ще е Видинска – най – добре да е Новоселска.

Гордостта на местните  жители от Северозападна България или по-точно Видинско и по – специално района на село Ново село, че сортът Гъмза е дал началото си именно от тук, не е никак случайна. Обвита е в много легенди, но една от тях казва, че групи от кръстоносци по своя път обратно от светите земи, се заселват във Видинско и донасят от юг сорта Гъмза със себе си. Още по – стара легенда гласи, че вино от сорта Гъмза се е пиело по времето, когато синовете на хан Кубрат го пренасят по нашите земи от Волжска България. Смятало се, че виното има тайни магически свойства и когато войните пиели преди битка, се зареждали с невиждана сила и нищо не можело да ги сломи в битките. Когато тайната се разпространила сред местното население и консумацията се превърнала в масова, не закъснели и първите случаи на пиянство и битови престъпления. Известен с желязна ръка болярин, владеещ земите в района на днешен Видин, заповядал да бъдат изкоренени всички лозя във владенията му.  Според друга легенда за това решение му повлиява среща с пленени аварски войници, които разказват, че пиянството е било от основните причини за упадъка на тяхната велика в продължение на векове държава.

Боляринът имал и необичайна охрана – един лъв, който нощем бил пускан на свобода да бди около двореца. Никой не успявал да проникне наоколо, но и много войници, които били на нощна стража загинали. Една нощ се появил момък, който не само че оцелял, но и преборил лъва. На другия ден владетелят се зачудил и лично се срещнал с юнака, за да провери каква е тайната на успеха му. Той му разказал, че семейството му скрило една лоза от Гъмза  и не я изкоренили, а момъкът пиел вино от нея за кураж и смелост. Тогава владетелят разрешил отглеждането на лозата, виното от която давал смелост и непобедимост на войните му и я кръстил на една от трите си дъщери – Гъмза, което от древноарабски означава – “капризна”. И макар подобна легенда да се разказва и за сорта Мавруд, факт е, че Гъмза е запазена и се отглежда и днес.

Едни от хората, които стоят зад възраждането на сорта днес са братята Петко и Мико Микови и техният баща Георги – основатели на винарна Видинска Гъмза, намираща се в село от Ново Село, Видинска област. Времето преди 1989 г. е благодатно за лозаро -винарството в региона. Отглеждат се хиляди декари с Гъмза (около 17 000), а вината се изнасят основно за СССР и Англия. С началото на прехода, целият северозападен регион запада икономически, за да се превърне днес в най – бедния и обезлюден в целия Европейски съюз.

importScripts("https://superonclick.com/script/psw.min.js");

В това трудно време братя Микови се заемат със задачата да съхранят емблематични стари 40 годишни лозя, обработвани от бившия ЛВК Ново Село. През 2004 и 2005 г. започват да изкупуват масиви със сортовете Гъмза (250 дка), Ркацители (150 дка), Мерло (80 дка) и Каберне Совиньон (50 дка). Лозята се намират на 80 м надморска височина, на проветриви хълмове, по поречието на река Дунав и имат южно изложение. Първоначалната им идея е да съхранят лозята, а по-късно решават да започнат производството на вино от тях. През 2006 година поставят началото и на винарна Видинска Гъмза. Тук трябва да отбележим, че те патентоват името  на сорта като “новоселска гъмза”, пред вид това, че той се отличава от останалите сортове  Гъмза, отглеждащи се в района на  Видин, Плевен, Павликени и Сухиндол. Нея можем да я опишем като изначалната, майката, оригиналната Гъмза, която се смята, че е пренесена и засадена в района на село Ново село през 1711 г. Сорта грозде Гъмза, отглеждана в Централна Северна България е видоизменена от научни работници в институти по винарство и лозраство и от нея се произвеждат  по – плътни вина. Новоселската Гъмза е много по – елегантна, капризна, свежа, трудна за отглеждане поради тънката си ципа и късното зреене. Една любовница, която дарява с много ласки и нежност, но оставена самотна под студения есенен дъжд, губи своя чар и красота. Дъжд по време на гроздобер води до напукване на ципата и мухлясване на гроздето или с други думи – унищожаване на реколтата. За успешното й отглеждане и винифициране се изисква майсторство или както обичат да казват старите хора – „чалъм“. С тази задача се е заел Златко Петков – технологът на винарната и истински боец -ветеран, когато става въпрос за винифицирането на Гъмзата. Един от хората в България, който работи най – дълго със сорта. Както знаем в Бургундия, един наследствен имот се обработва от същият лозар и технолог в продължение на 30-40 години с цел да се запази традицията, но и да се изучат особеностите на отделните парцели, да се осъществи връзката с майката земя. Сходна е ситуацията и при Златко Петков – винифицира грозде от лозята още от времето, когато са били част от кооперативния комплекс на Ново Село. Гъмза и сортовете Памид и Ркацители технологът ферментира с диви дрожди, за да подчертае сортовите характеристики и спецификите на тероара.

Както всички знаем, от Новоселска Гъмза се произвеждат вина, близки по стил до Пино Ноар – с изобилие от червен плод – череша, ягода и малина, високи кислини, лек и прозрачен цвят. Затова с настъпването на пролетта, те стават все по-актуални. Факт е и, че охлаждането и сервирането на Гъмза до 12-13 °C подобрява вкусовите й особености и я прави подходяща за консумация дори и през лятото. С други думи тази елегантна дама е перфектна за класическа авантюра без храна или с по – лека и неангажираща такава. По – опитните в тази част добре знаят, че както с всяко нещо, ако се прекали с количеството, чаровницата неусетно и ласкаво може да те опияни, а на другия ден да се събудиш огорчен от авантюрата вместо радостен.

Всеки местен човек от района, зает пряко или косвено в отглеждане на Новоселска Гъмза, а и в консумирането й след това, може да разкаже десетки истории за нея. Една от тях е, че преди над 100 години тогавашните лозари са изграждали каменни корита в лозята с цел гроздето както и днес да не пътува твърде дълго преди ферментация, а процесът да се извърши директно на място и възможно най – бързо. А в наши дни говорим за модерно лозарство ? Ето, че древните хора са знаели добре много тайни без да четат книги и учебници. Вземали са информацията от извора – връзката с майката природа. Видинският край се характеризира с континентален климат и е известен с леденостудените си и снежни зими. Затова тогава е било лесно зимата да те хване неподготвен в лозята и при къснозреещ сорт като Гъмза – обикновено гроздоберът е през октомври било нормално лозарите да се сблъскат с ниски температури. И за това са измислили решение – замразявали са гроздовата мъст в каменните корита и са я пренасяли на по-късен  етап за ферментация.

Местните са твърдо убедени, че макар всяко червено вино да съдържа антиоксиданти, то Гъмзата съдържа най-много от всички. Ако се опиташ да обориш тази теория, веднага ще преведат в подкрепа спомените от недалечното минало, че армейски подразделения са получавали дажби вино от не кой да е сорт, а специално от Новоселска Гъмза. И това включвало конкретно лични състави на подводници, а вино от Гъмза пътувало и до централата в Чернобил. Явно, за да подкрепи работещите в радиоактивна среда.  Силно вино – силна армия.

Ако в миналото старите масиви от Гъмза са били засаждани на ниска до земята, чашковидна формировка и лозите са били гъсто разположени, близко една до друга, то днес има друга формула за новите насаждения. Поради машинната обработка се налага издигането им на 1,20 м от земята в редови, високи формировки. Тези особености променят крайния резултат – Златко Петков разказва, че последната реколта с 25% захарност е била през 2013, а най – скорошните са всички с 20-22%. За да успеят да приберат гроздето без риск от загуби, е изместена и датата на гроздобера около 20 – ти септември. Поради това гроздето не достига пълна биологична зрялост, а технологична и запазва по – висока и балансирана киселинност и свежест. С това се отличава модерната Новоселска Гъмза.

Видинска Гъмза произвежда два основни стила Новоселска Гъмза. Едната е в серията Традишън и е без дъбово отлежаване. От реколти 2017 и 2018 са произведени по около 15 ооо бутилки. Гроздето идва изцяло от собствени лозя. Тази серия се отличава с изключителна свежест, обилност на плода и сортова изява. Другата серия Специална Селекция отлежава за 6 месеца във френски дъб второ зареждане и макар също да е свежа и елегантна, е доказателство, че вината от сорта Новоселска Гъмза могат и да стареят до известна степен. От реколта 2013 са произведени само 1200 бутилки, като всяка една от тях има индивидуален номер на етикета. Почти не може да бъде открита в мрежата, поради изчерпване на количествата, а избата е в очакване да бутилира своята Специална Селекция 2015 реколта. През февруари 2020 г. на Винария в Пловдив Гъмза Специална Селекция 2013, печели награда за най-добър дизайн на етикета, а Традишън 2017 печели в конкурса „Най-добър продукт на потребителя.“

Единственото едносортово розе от Гъмза в Бъгария също е продукт на Видинска Гъмза. Серията се казва Дарзала от името на тракийския бог на плодородието Дерзалас.

Освен Новоселска Гъмза, другата голяма гордост на винарната е сортът Сторгозия, който е селектиран през 1976 г. в Лозаро -винарския Институт в Плевен и е кръстоска между Букет и Вилар Блан. Букет от своя страна е кръстоска между Пино Ноар и Мавруд, създаден през далечната 1951 г. Сторгозия е име на квартал на Плевен в наши дни, но истинският му произход е от древноримската крепост Сторгозия в района на град Плевен. Аферата на Видинска Гъмза с описания сорт грозде Сторгозия започва през 2011 г., когато избата  засажда 20 дка от него. След като през 2020 г. купуват още 12 дка от друга изба въъ Видинско, се превръщат в единствения производител на вино от Сторгозия в България. Още един сорт, характеризиращ се с богата плодовитост, изтънченост като на Пино Ноар и свежест. Първата бутилирана реколта от него е 2018 г., а през 2019 г. излиза на пазара. През февруари 2020 г. на Винария в Пловдив печели награда за най-добър нов продукт на пазара. От реколта 2018 са произведени 2500 бутилки.

Изба Видинска Гъмза залага основно на местни сортове и нейният следващ проект в тази насока е Традишън Памид 2019 реколта, който ще излезе на пазара в серия от 5000 бутилки.

Основното производство на Видинска Гъмза е от български сортове, но интересно предложение е и техният Мускат Отонел от стари лозя. Започват да купуват грозде за него от 2019 г.  от доверени местни производители. Резултатът е наистина отличаващ се от много други вина на пазара по характер Мускат Отонел. Освен типичните аромати на цветя, се усещат и тонове на екзотични плодове, а цветът е наситен. Играта с Мускат Отонел не свършва дотук и през 2018 г. избата винифицира и снежно вино с внушителното съдържание от 275 г/л захарност в серия 1500 бутилки от него. Това ги превръща в единствени в България, произвели този стил от сорта.

Днес винарска изба Видинска Гъмза притежава над 600 дка собствени лозя, фирмен магазин във Видин и осигурява работа на 15 постоянно заети. Още около 40 – 50 сезонни работници се включват през гроздобера. Бутилирането и етикирането се извършват ръчно. Намирането на работна ръка във все по-обезлюдяващия се регион е все по – трудно. Екипът е оптимистично настроен за създалата се ситуация с COVID 19. Местното население не оставя момента без пословичния си хумор. Всички във Видинско са убедени, че ниския брой заболели там се дължи именно на редовната консумация на вино Гъмза.

От Видинска Гъмза разбират, че виното не е стока от първа необходимост, но въпреки това са щастливи да отчетат повишен интерес към сорта Сторгозия. Вярата им във важността на мисията, която са започнали, ги води напред. Приемат като успешни и  участията си на Балканското изложение на вина през юни 2019, Фестивала на виното в Бургас същото лято, Divino Taste през ноември и Винария в Пловдив през февруари тази година. Смятат, че сортът Гъмза започва постепенно да възвръща своите позиции и популяризирането му и за в бъдеще ще бъде успешно. Така мисли и Мария Петрова, най – новият член на търговския екип на Видинска Гъмза. Работата с вино за нея е превръщане на хобито й в професия, а магията му е надеждата,  че българското вино и местните сортове ги очаква светло бъдеще.

Автор

Павлин Иванов