+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com

Един от интересните майсторски класове на Дивино тази година беще срещата с младите български винари. Много истории бяха разказани за това как тези хора, отдали се на една от най-древните професии в света, се изправят пред реалността в българската винена индустрия и как се адаптират и учат, пътувайки и следейки световните трендове.

Майсторският клас бе воден от Георги и Влади Ванкови, стоящи зад проекта „Всичко за виното“ – магазин за винопродукти във Варна. Основната тема за обсъждане бяха възмойностите пред младите винари за пътуване до други винопроизводителни страни и специализации в чуждестранни винарни. Работата на договор за един сезон в България и разликата в сезоните в различните полукълба в континенти като Австрлия и Южна Америка на практика позволяват в рамките на една година да бъдат завършени две винарски кампании, а според водещите класа за по-мотивираните и до 3-4 дори. И ако първата мисъл на човек е относно финансовата част на тези експедиции или колко добре ще бъдат заплатени тези хора за неуморния си труд, то на практика според разказите в залата най-ценният подарък за авантюристите остава опитът, срещата с нови култури, възприемането на нови технологии за производство на вино, опознаване на отдалечени винарски региони и техните климатични особености.

Според Георги и Влади престоят в Австралия и Нова Зеландия е най-финансово изгоден, тъй като със спестените пари от сезона, прекаран там, младите ентусиасти могат да пътуват след това до Чили и Аржентина, където по техни думи ситуацията на държавно ниво не е много по-различна от тази в България. Или с други думи: по-ниско заплащане, неясни законови рамки или изцяло липсващи такива и ако това може да звучи непривлекателно, то от друга страна е благоприятна възможност за по-лесно влизане в страната и адаптация към местната култура. Най – невероятни са резултатите от тези практики. По думите на разказвачите ако дежурен технолог нощна смяна бъде хванат да спи по време на работния процес в Австралия и Нова Зеландия, то неминуемо ще бъде уволнен още на следващия ден. В същото време няколкочасова дрямка по време на нощма смяна в Чили и Аржентина в повечето случаи е нещо съвсем нормално, но въпреки нея качеството на произведените вина е доста високо.

Тук идва въпросът къде стои България в този пъзел? Отговорът : някъде по средата. Работата на младите български винари е високо оценявана не само поради дългите 15 часови смени, които те са принудени да дават при приемане на гроздето във винарната, но и заради тяхната мотивация за добри резултати, стриктност и отлична организация на дейността.

Но бидейки на своя почва тук в България са принудени да се борят понякога с мнението на собственици на винарни за по-ранна от нужната дата за гроздобер в името на предотвратяването на кражби на плод по лозята. Традиционен проблем е и съотношението количество/качество. Ако собствениците на винарни търсят по-високо количество за по-висок марж на печалба, то младите винари се стремят към по-ниски добиви и селектиране на гроздето в името на производството на по-малки количества, но по-качествени вина. И все пак младите български надежди признават, че моделът на бутиковите винарни, произвеждащи лимитирани серии вина от 2000-5000 бутилки е огромно предизвикателство, когато се стигне до износ поради търсените минимални обеми от вносители 20 000 + броя бутилки. Тогава какви са перспективите за българското бутиково вино ? Пробив на лимитираните серии висок клас вина във висококатегориййни ресторанти, които нямат нужда от високи обеми. Това вече се случва в Мишелин ресторанти в Англия, Белгия, Хонг-Конг, Съединените Щати.

На срещата с младите винари присъстваха основно технолози или студенти – бъдещи технолози, но можеха да бъдат забелязани и други лица. На самия завършек на срещата към водещите беше зададен въпросът: „След толкова много прекарано време в чужди винарни и безкрайните възможности за оставане и работа там при по-изгодни лични условия, какво е това, което връща младите винари обратно в България? “ Отговорът беше, че причините са много и индивидуални. Някои от технолозите са част от семейства, които притежават малки винарни и се връщат с натрупан опит и визия, които да вливат в семейния бизнес. Други не харесват живота в други страни и просто следват известната мисъл на англичаните : „ From the east to the west, home is the best.“ Като цяло обаче това, което връща младите винари в България е, че те силно желаят да помогнат на българското вино да се завърне отново на международната сцена, отчитайки огромния потенциал и възможности, които ще се разкриват пред страната ни в следващите години.

В ръцете на тези смели и непримирими пред трудностите, търсещи нови идеи хора, българската винена индустрия е в сигурни ръце. Тези млади надежди са факторът, който ще наклони везните в посока производство на качествени и вълнуващи вина, които да представят новото лице на България пред света.