+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com
Среща с младите български винари

Среща с младите български винари

Един от интересните майсторски класове на Дивино тази година беще срещата с младите български винари. Много истории бяха разказани за това как тези хора, отдали се на една от най-древните професии в света, се изправят пред реалността в българската винена индустрия и как се адаптират и учат, пътувайки и следейки световните трендове.

Майсторският клас бе воден от Георги и Влади Ванкови, стоящи зад проекта „Всичко за виното“ – магазин за винопродукти във Варна. Основната тема за обсъждане бяха възмойностите пред младите винари за пътуване до други винопроизводителни страни и специализации в чуждестранни винарни. Работата на договор за един сезон в България и разликата в сезоните в различните полукълба в континенти като Австрлия и Южна Америка на практика позволяват в рамките на една година да бъдат завършени две винарски кампании, а според водещите класа за по-мотивираните и до 3-4 дори. И ако първата мисъл на човек е относно финансовата част на тези експедиции или колко добре ще бъдат заплатени тези хора за неуморния си труд, то на практика според разказите в залата най-ценният подарък за авантюристите остава опитът, срещата с нови култури, възприемането на нови технологии за производство на вино, опознаване на отдалечени винарски региони и техните климатични особености.

Според Георги и Влади престоят в Австралия и Нова Зеландия е най-финансово изгоден, тъй като със спестените пари от сезона, прекаран там, младите ентусиасти могат да пътуват след това до Чили и Аржентина, където по техни думи ситуацията на държавно ниво не е много по-различна от тази в България. Или с други думи: по-ниско заплащане, неясни законови рамки или изцяло липсващи такива и ако това може да звучи непривлекателно, то от друга страна е благоприятна възможност за по-лесно влизане в страната и адаптация към местната култура. Най – невероятни са резултатите от тези практики. По думите на разказвачите ако дежурен технолог нощна смяна бъде хванат да спи по време на работния процес в Австралия и Нова Зеландия, то неминуемо ще бъде уволнен още на следващия ден. В същото време няколкочасова дрямка по време на нощма смяна в Чили и Аржентина в повечето случаи е нещо съвсем нормално, но въпреки нея качеството на произведените вина е доста високо.

Тук идва въпросът къде стои България в този пъзел? Отговорът : някъде по средата. Работата на младите български винари е високо оценявана не само поради дългите 15 часови смени, които те са принудени да дават при приемане на гроздето във винарната, но и заради тяхната мотивация за добри резултати, стриктност и отлична организация на дейността.

Но бидейки на своя почва тук в България са принудени да се борят понякога с мнението на собственици на винарни за по-ранна от нужната дата за гроздобер в името на предотвратяването на кражби на плод по лозята. Традиционен проблем е и съотношението количество/качество. Ако собствениците на винарни търсят по-високо количество за по-висок марж на печалба, то младите винари се стремят към по-ниски добиви и селектиране на гроздето в името на производството на по-малки количества, но по-качествени вина. И все пак младите български надежди признават, че моделът на бутиковите винарни, произвеждащи лимитирани серии вина от 2000-5000 бутилки е огромно предизвикателство, когато се стигне до износ поради търсените минимални обеми от вносители 20 000 + броя бутилки. Тогава какви са перспективите за българското бутиково вино ? Пробив на лимитираните серии висок клас вина във висококатегориййни ресторанти, които нямат нужда от високи обеми. Това вече се случва в Мишелин ресторанти в Англия, Белгия, Хонг-Конг, Съединените Щати.

На срещата с младите винари присъстваха основно технолози или студенти – бъдещи технолози, но можеха да бъдат забелязани и други лица. На самия завършек на срещата към водещите беше зададен въпросът: „След толкова много прекарано време в чужди винарни и безкрайните възможности за оставане и работа там при по-изгодни лични условия, какво е това, което връща младите винари обратно в България? “ Отговорът беше, че причините са много и индивидуални. Някои от технолозите са част от семейства, които притежават малки винарни и се връщат с натрупан опит и визия, които да вливат в семейния бизнес. Други не харесват живота в други страни и просто следват известната мисъл на англичаните : „ From the east to the west, home is the best.“ Като цяло обаче това, което връща младите винари в България е, че те силно желаят да помогнат на българското вино да се завърне отново на международната сцена, отчитайки огромния потенциал и възможности, които ще се разкриват пред страната ни в следващите години.

В ръцете на тези смели и непримирими пред трудностите, търсещи нови идеи хора, българската винена индустрия е в сигурни ръце. Тези млади надежди са факторът, който ще наклони везните в посока производство на качествени и вълнуващи вина, които да представят новото лице на България пред света.

Вила Мелник – под пясъчния хълм…

Вила Мелник – под пясъчния хълм…

Пясъчен хълм, тунели под него, исторически паметници, слънчеви хълмове с лозя, чудна природа са само част от нещата, които си представяме щом започнем да говорим за винарска изба Вила Мелник. И все още не сме достигнали до магията на вината, които произвеждат. Вила Мелник е една неслучайна среща на традиционализъм с модернизъм и новаторство в българското винопроизводство.

Вила Мелник отваря врати през пролетта на 2013 година в село Хърсово, в близост до най-малкия град в България – Мелник. Екипът на избата нарича своите вина смели и съчетава местни традиционни сортове грозде с чуждестранни, главно френски. Топлият средиземноморски климат в партньорство с надморската височина от около 300 м, дългите и сухи есени на региона са причините за необезпокояваното зреене на гроздето и многообразието във винената палитра.

Множеството винени сортове, майсторски преплетени в купажи от Вила Мелник не оставят възможност на винения любител да се спре само на едно или две вина, а го изкушават да вкусва още и още.

Ще започна своя разказ с оранжевото вино на Вила Мелник, реколта 2017 – една от първите причините да назова екипа новатори и модернисти. Тук небезивестният Совиньон Блан предоставя една истинска фиеста за носа и небцето – сладостен парфюм, интензивен вкус на дюля, аромат на мармалад от портокалови корички, греховен нюанс на локум, загадъчност на сладки подправки. Този обилен и неустоим десерт от вкусове не се натрапва и не оставя тежест след себе си, поради комбинирането му с елегантна киселинност, балансираща цялостната наслада и освежаваща. Оранжевото вино би било подходящо добре охладено и без храна в горещ летен ден, както и в компанията на салам и колбаси, сирена със силни вкусове, сочни есенни зеленчуци на грил, традиционни ястия от тиква, а защо не и с фойе гра и леки десерти. Романтизмът на това оранжево вино се крие в тайната, че с всеки изминал ден продължава да подобрява вкуса си, да се развива и да внася нови елементи в пъстрото разнообразие.

След „оранжевото“ приключение се впускам в не по-малко вълнуващото преживяване, наречени купаж „Bеrgule“ от Широка Мелнишка Лоза и Пино Ноар. Нека започна от там, че мисията да се създаде висококачествено вино от Пино Ноар много често се оказва невъзможна за винаря и носи много трудности и несгоди. Особено това е валидно за България, земя на тежките червени винени сортове,която е една тепърва прохождаща дестинация в качественото винопроизводство. Пино Ноар тук често се чувства в несигурни ръце, произвеждано с високи алкохолни градуси, ниска киселинност и прекалено узрял плод. Всичко това отнема присъщата му елегантност, грация и изтънченост, с които се слави във Франция, и по-специално Бургундия, истинският му дом. Но не това е ситуацията с виното Бергуле. Решението на избата да направи купаж с Широка Мелнишка лоза със сигурност може да се нарече смело и затвърждава основната концепция за кураж в срещите между местни и чуждоземски сортове. Макар виното да е с 14% алкохолно съдържание и плътно тяло, от него струи естествена елегантност, баланс на плод и аромати с мек, галещ небцето танин и освежаваща киселинност. Дванадесетте месеца, прекарани във френски и български дъбови бъчви не само не унищожават обилния червен плод, така типичната за Пино Ноар череша, но и правят комплимент с умело интегрирани нотки ванилия и сладки подправки. Този празник в червен цвят би могъл да продължи самостоятелно с неангажираща чаша след работа или в почивен ден, но също така успешно и в комбинация с червени меса като телешко, патешко, свинско, дивечово, и червени риби като сьомга и пъстърва. И съвсем не изненадващо оставена за още няколко години отлежаване в бутилка, Широка Мелнишка лоза ще разкрие другата част от своя характер празникът ще продължи с вкусове на кожа, тютюн, опушено месо…

Списъкът с изненади не ми позволява да пропусна Aplauz Ранна Мелнишка лоза, Резерва от реколта 2016. Ако серията Aplauz идва от английската дума “applause” със значение аплодисменти то Aplauz Мелник 55 Резерва е едно вино, на което определено мога да ръкопляскам.

 Все още малко хора са чували термина „ български дъбови бъчви“, а феноменът отлежаване в български дъб е успешно въведен във Вила Мелник. В случая с Aplauz Мелник 55 Резерва, периодът е 15 месеца.

Каква е ролята на дъба в случая? Омекотява виното, балансира го, без да го натоварва с излишни тежки аромати и без да се налага над свежия, обилно узрял плод. Резултатът е успешно съчетание на тъмен цвят плод – къпина, боровинка, череша, с нотки на млечен шоколад, елегантност, лекота, завършеност, плътност, ясно изразен мек танин с покана за още и още. Неслучайно предшественикът на Aplauz Мелник 55 печели сребърен медал на международното състезание Винария 2015 в Пловдив, сребърен медал на Vinobalkanika 2015 във Велико Търново, както и сребърен медал от Decanter World Wine Awards.

Идва време да спомена, че Вила Мелник е семейна винарна, съчетаваща две поколения – двамата родители Никола и Любка Зикатанови и дъщеря им Милица Зикатанова. Отново тук е вплетен мотивът за традициите, чийто основоположник са родителите. Бащата е родом от съседното на село Хърсово Капатово и прекарва дълго време в семейните лозя преди да започне настоящия проект. Новаторът и продължител на делото Милица, работила няколко години за международния гигант за алкохолни напитки Diageo, често може да бъде срещната на щандовете на международни и български винени изложения. Винаги можем да я познаем по усмивката и неизчерпаемата енергия, с която разкрива тайните на вината от Мелнишкия край. Вила Мелник дава сериозна заявка за качество в българското винено производство. Качество, подплатено със здрави семейни устои, оставящи едно усещане за вечността.

Автор

Павлин Иванов

Via Verde –По следите на зеления път…

Via Verde –По следите на зеления път…

Изглед от лозята в Левуново, долината на река Струма

Стремеж към хармония, свобода на изразяването, естественост, романтика, красота… Този лист би могъл да продължи до безкрайност, но това са основните елементи, които вината на Via Verde олицетворяват. Всичко започва от името Via Verde – превод от латински “зелен път”. Така както всички ние търсим в живота си зеления път, Виа Верде търси същата концепция в своите вина.

Идеята за  Via Verde се ражда в недалечната 2013 година, когато официално е открит първият лозов масив и прибрана първата реколта. Селата Илинденци и Левуново са не само населени места в близост до град Сандански, но и дом за лозята на проекта Via Verde – извор на слънце, светлина, близост с природата, естественост, както и мека топлина. Топлината, с която долината на река Струма гали всеки един грозд.

Грозде от лозята на Виа Верде

Средиземноморският климат на региона, големият брой часове слънчево греене и надморската височина от 400 до 600 м., на която са разположени лозята в Илинденци допринасят за уникалната комбинация от свеж, обилно узрял плод, допълнен от минералност, която не би могла да бъде пропусната и киселинност, прибавяща елегантност, структурираност и свежест към цялостния завършен вкус.

Водното конче, символ на Виа Верде

Via Verde вярват, че когато срещнеш водно конче, това е знак, че трябва да промениш живота си – да се вгледаш в себе си и да дадеш воля на своята същност. Именно затова водното конче е благословено да бъде символ на винарната. Тази промяна, търсене на новото и загадъчното, креативността, естествеността, се откроява във всяка една от четирите лимитирани серии вина – Debut, Expressions, Motif, Nomad Spirit. Знаейки, че хармония и пълнота трудно биха могли да се постигнат от първия път, Via Verde неуморно продължават да експериментират, търсейки завършеност и изпращайки множество послания към винения любител.

Аз се спрях конкретно на серията Expressions. Тук отново се откроява основната концепция на винарната – търсене на баланс между плод, който е оставен на свобода сам да изрази себе си без влиянието на дъбови бъчви и женствената свежест, бликаща от киселинността и минералността.

Expressions Сандански Мискет

И така резултатът… Бялото вино Сандански Мискет, приготвено единствено от този местен сорт грозде, събрано само от едно лозе е един истински триумф, победа на елегантността и феминистката изящност, която се прокрадваща във всяка една капка от виното. Средиземноморски полъх на фини аромати на грейпфрут, цитрусови плодове, допълнен от леки тонове праскова и тропически плод, с гладко изваяно и ненатрапчиво тяло. Наслада за небцето както сама по себе си, така и в компанията на свежи салати, морски дарове и лятна храна, с усещане за лекота.

Expressions, червен купаж от Каберне Фран/Ранна Мелнишка Лоза

И тук трябва да обърнем внимание на мотива за женитбата, изразен в купажа Ранна Мелнишка лоза и Каберне Фран, едно от червените вина в серията Expressions на Via Verde. Когато местен сорт като Ранна Мелнишка лоза се съчетава с чуждоземец като Каберне Фран, все още рядко използван и мистичен за България, всички тръпнат в очакване за резултата. А той е : напорист нюанс на фини подправки, червен пипер, добавени от чужденеца Каберне Фран, приветствани от изобилния и ароматен червен плод, сочност на узрели череши, умело съчетани от домакина Ранна Мелнишка лоза. И на финала двамата партньори оставят една загадъчна сухота, интегриран и балансиран танин, приканващи опитващия за още и още. Резултатът от тази пищна женитба, вещаещ безкраен празник на небцето би бил идеално комбиниран с червени свежи меса като агнешко, телешко, патешко, леко изпечени, за да бъде запазена сочността и поляти със сос от черен пипер или леко сладък компонент.

Опитвайки тези приятни изненади, описани по-горе е съвсем лесно да се запиташ : Кой стои зад този проект? Кой е виновникът това изящество да съществува?

Отговорът е неуморният, понякога дълъг цели денонощия труд на три дами, едно малко семейство – Марияна, Вероника и Мария. Майка, дъщеря и племенница, които не приемат сивотата на обикновеното ежедневие, а търсят магията на изяществото и неповторимостта във виното, лутайки се понякога между несгодите, с които виненият бизнес често ги сблъсква. Но тяхната жажда за хармония и завършеност ги тласка към още експерименти и нови и нови винени приключения.

И ето, че първите успешни резултати са налице.

Виното – поезия и живот в чаша…

Виното – поезия и живот в чаша…

Виното е тази жива и загадъчна магия, която отключва врати към нови и непознати светове. Този елексир, от момента, в който е излят в чашата, крие в себе си загадъчност и тайнственост. Успява да развърже езика, олекотява душата, сплотява, скъсява разстояния. Тази вълшебна напитка съдържа в себе си неподправеност, история, вечност, баланс между буйна младост и зрялост и още много неразкрити тайни.

Умереност и баланс са не само основните идеи, застъпени в производството на самата течност вино, но и водачите към начина, по който би трябвало да й се наслаждаваме – в умерени дози, в компанията на любими храна и хора. Точно тогава тази напитка разкрива истинския си характер, носи удоволствие и ползи за здравето ни. Армията от антиоксиданти, събрана в червеното вино се бори активно срещу враговете на тялото ни – сърдечносъдови болести, тип – 2 диабет, намалява риска от смъртност и дори удължава продължителността на живота. Танинът, една от основните съставки на виното, е причина за ненатрупване на холестерол по стените на кръвоносните съдове и предвестник на дълголетие. Но както с всяко друго нещо в живота, употреблението в прекалено големи дози вреди на нас и нашето здраве. Махмурлукът, главоболието, липсата на енергия са само едни от малкото последствия след прекомерна употреба.

Както много други неща в живота, които могат да се разпознаят по цвета, така и цветът и танинът на червеното вино са индикатори за неговия потенциал за отлежаване и достигане на неговата аристократична зрялост. Младото вино както младостта е изпълнена с енергия, е с висока концентрация на танин, разпалващ и прочистващ кръвта, а отлежалото вино губи своята буйност, но допълва насладата на отпиване с нови нюанси, истории, загадъчност.

Стара българска народна поговорка казва, че „вълкът кожата си мени, но нравът не.“ Така и вино може да бъде създадено и от бяло и червено грозде. Любопитното е, че бяло вино може да бъде направено и от червено грозде. Постига се с майсторско и прецизно пресоване на плода.  В този случай на виното е дадена възможност да изрази своята женственост, изтънченост, грация, но не без кавалерството на винения технолог.

Разнообразие и променливост са водещи фактори в човешкия живот, но също и основно доказателство, че виното може да се третира като живо същество. 10 000 са видовете грозде по света, от които се произвежда вино, а комбинациите от тях милиони. 400 са видовете дъб, използвани за направа на бъчви, в които отлежава виното. Произходът на дъба предопределя различни вкъсове в отлежалото вино.

Ако виното е живо същество, то чашата за него е като дрехата за човека. Една дреха побира в себе си едно човешко тяло, а една чаша съдържа течност точно колкото количеството сок от една чепка грозде. Одеждите подчертават красивите очертания на тялото, а формата на чашата – характеристиките на отдените типове вина. Стъкленото изящество разлива всяка малка капка до различни части от езика и носа, отговорни за разнообразни вкусови възприятия. Така нито частица от този романс не е пропусната.

Понякога най-бедните и изостанали региони в света раждат най-големите таланти – силни и творчески личности, изявяващи се след това в космополитните столици на света. В света на гроздето най-бедните и неплодородни почви дават живот на най-качествените и фини вина, сякаш за да докажат, че жаждата за красота и вътрешната сила на характера са несломими и винаги побеждават.

Паралелите в човешкия свят и този на виното се простират до безкрайност. Къде свършва границата между тях ? На този въпрос може да си отговорим само ние, давайки свобода на своето любопитство и търсейки естественост във всяка една от срещите ни с виното. Нашият личен романс с магическата течност може да започне тук и сега и по всяко едно време и да продължи, отеквайки във вечността.

Българските бели сортове – в търсене на идентичност

Българските бели сортове – в търсене на идентичност

България по традиция е производител и консуматор предимно на червени вина, но в последно време световните винени тенденции допринесоха за по-широко навлизане на белите вина в бита на българина и по-честата им консумация. Ако българските дами са били почитатели на други видове алкохол в миналото, то днес все повече от тях се обръщат към магията на виното, и по-точно бялото, което ги приласкава със свежест, лекота, възприемчивост. Така те се превръщат в основен фактор за популяризиране на златистата течност. Тук трябва да отбележа и здравословната диета, включваща салати, бяло месо, риба, които успешно се комбинират с чаша бяло вино и го правят все по-чест избор за напитка. Не на последно място е и завишеното търсене от младото поколение (18-25 години), за което бялото вино попада в категорията „ парти напитка“, измествайки все по-масово от там бирата. Това е само част от пъзела и би било неправилно да разглеждаме българския пазар като единствен консуматор на български бели вина. България изнася голяма част от винената си продукция и преоткриването на белите вина е явление, случващо се в световен мащаб.

В тази връзка важен и често задаван от българската винена индустрия е въпросът : „Какви бели сортове да се използват за производство на вино в България ?“ . Задаваме си го и ние – винените любители. И ако трябва да се наречем винени любители, то със сигурност сме изморени от безкрайните бутилки с етикет Совиньон Блан и Шардоне и търсим нещо необичайно, различно и отличително. България, по произход страна от Стария винен свят, но по тенденции днес вълнуващ и смел експериментатор от Новия свят, предлага много алтернативи на обичайните заподозрени бели сортове. Ключът към загадката са местни стари български сортове и тяхното възраждане, не без отдадените на работата си авантюристични нови български винари. Техните опити отново да поставят България на световната винена карта се свързват с 100% местни сортови бели вина, но също и купажиране на същите сортове с международни.

Възможност да бъдат оценени резултатите беше тазгодишното издание на Дивино – най – големият фестивал на български вина. Дивино 2018 представи много серии, направени изцяло от местни бели български сортове. Аз имах възможността да присъствам на майсторски клас „ Традиционни бели български сортове – настояще и бъдеще“, воден от Ники Кръстев, технолог на винарна Царев Брод.

От какво бях впечатлен ? От напредъка в качеството на вината, избрани за майсторския клас, от свежестта и елегантността на почти всички тях, но най-вече от прочувствените истории на технолозите и сомелиерите, които ги представиха.

Започвам с двете вина от Димят – „Sense of Tears“ 2017 на изба Марян и „Wine bridges“ 2017 на Екатерина Гаргова. Сортът Димят е стар български местен сорт, който заема 29134 дка насаждения, или 38% от белите български сортови лози, 9.5% от всички бели сортове в България и 4.8% от всички лозови насаждения в България. Плодът се отличава с лека ципа и характерен съпътстващ аромат на ванилия, толкова интензивен, че е трудно да бъде пропуснат. „Sense of Tears“ Димят 2017 е вино с плътно тяло, аромати на узрял цитрусов плод, праскова, дюля,мед, подправки, нотки на минералност, но с балансираща киселинност, елегантност на небцето и дълъг финал. Технологията на производство включва интересни и новаторски решения като ферментация наполовина в иноксови съдове и бъчви от български дъб и след това отлежаване за 6 месеца в същите български дъбови барици. Едно отлично вино, което може да бъде вкусвано както самостоятелно, така и в компанията на салати, бели меса, риби, а защо не и по-пикантна храна от рода на суши и ястия от тайландска и японска кухня.

Преди да опиша „Wine Bridges“ Димят 2017, не мога да не спомена завладяващата история, която стои зад името на този винен проект, разказана от технолога Екатерина Гаргова. Тя има зад гърба си много международен опит, но ключов за нея момент се оказал форум за вино, на който присъствала преди няколко години като технолог на македонска изба. Тогава било споменато, че вината от червения сорт Вранец ще се превърнат в идентичност за македонската винена индустрия и Екатерина си задала въпроса :“ Кои сортове ще бъдат идентичността на България?“ Именно това я подтикнало да започне проекта „Wine Bridges“, защото виното създава мостове и свързва чрез тях хора,страни,идеи…

И така „Sense of Tears“ Димят представя тероара на Южна България или по-точно село Асеновец, Новозагорско. „Wine Brides“ Димят е израз на тероара на Северна България, Тутраканско, според думите на Екатерина – „най-северното лозе на река Дунав“. Разликата в двата стила е съществена, както и в технологията им на производство. При виното на Екатерина Гаргова имаме 24 часова мацерация(настойване) с твърдите части, 5 месеца отлежаване върху утайки, преминаване на малолактична ферментация в 30% от него и съхраняване на същия процент в стари дъбови бъчви, а останалите 70 в неръждаем метален съд. Резултатът е по-ниско съдържание на алкохол от 11.5 % в сравнение с 13 % в първото, прибраност, средно тяло, със съвсем различна палитра от аромати и вкусове на носа и небцето –не толкова наситен, фин плод от ябълка и лимон, препечени филийки, опушеност. Сравнително високата киселинноост и дългия послевкус са характерни, като превръщат виното в отличен старт на горещ летен ден, но и желан партньор на леки предястия, салати, морски дарове. След приключението с тези две вина съм убеден, че Димят е от любимите ми сортове, но съм адски любопитен какви нови изненади ще донесат няколко години на отлежаване, за което сортът определено има потенциал.

Гергана 2016 и 2017 на изба Царев Брод беше следващата разгледана двойка на майсторския клас. Гергана е български бял сорт, създаден през 1956 година от кръстосването на Димят и френския Мускат Отонел, типичен за района на Елзас, Франция, но също отглеждан и в други части на Европа, в това число Унгария и България. И в двете вина сортът проявява типичния силен, отличителен аромат на грозде и парфюм, произлизащ от Мускат Отонел, свежест, елегантност и сочност на плода на небцето. Виното от реколта 2016 е не толкова интензивно колкото 2017, която се отличава с повече парфюм, сладост, зрялост, по-плътно тяло. Реколта 2016 се характеризира с аромати на узрели праскова и кайсия. Две добре приготвени вина, подходящи да се съчетаят с множество ястия и да освежат винения любител.

Врачански Мискет е една интересна кръстоска между сортовете Коарна Алба, с молдовски произход и дребнозърнест Мускат, част от благородническото гроздово семейство на Елзас, Франция. Виното на Salla Estate, изба от Варненско и Черноморския регион, реколта 2017 от Врачански Мискет, съчетава както вкусове и аромати на зелени подправки и зеленчуци, така и специфичен парфюм, цветя, цитрусов и бял плод, минералност. Изключително комплексно вино, с почти недоловима естествена пенливост, напомняща белите вина от Vinho Verde, Португалия.

Сандански Мискет е новоизгряващ български сорт, получен от кръстосване между местния за Мелник сорт Широка Мелнишка лоза с прашец от Тамянка и Каберне Совиньон. Отглежда се само в долината на река Струма. Винарна Орбелия, разположена в близост до Петрич предстви своята реколта 2018, която макар и не напълно готова показва ароматност, деликатен парфюм, сочност на плода, минералност, грациозност. Сандански Мискет тепърва ще показва своя истински характер и ще разкрива потенциала си, но със сигурност първите резултати са обещаващи.

Налагането на местни сортове не е ново явление в световното винарство и едни от първите примери за Европа са Гърция и Португалия, които могат да послужат като важни уроци за прохождащата в тази посока България. Уникалността на аромати и вкусове на определени сортове, миниатюрното им производство, което отнася вината от тях в категория бутикови и редки и предлагането на алтернатива за най-продаваните международни вина са добро начало. Бариери за придобиване на популярност на тези местни сортови вина са доста често трудните за произнасяне и прочитане от Западния Свят имена, които спират поръчването им. Високите разходи за производство поради малките партиди често оскъпяват продукта,и заедно с липсата понякога на последователност в качестото го превръщат в прекалено авантюристичен,далечен и неразбран за крайния потребител. Именно затова те отчитат най-високи продажби на местния пазар и трудно пробиват на нови международни такива. Българската винена сцена за съжаление е прекалено свита и не предлага особено големи възможности за експанзия и увеличаване на мащабите на производство, което пък рефлектира обратно върху икономическото оцеляване на микровинарните.

Затова единствено агресивната маркетингова политика, привличането на сомелиерската общност в борбата за налагане на тези редки продукти са ключови за разчупване на тенденциите и представяне на новото лице на Българската винена индустрия.

Със сигурност България ще срещне по този път предизвикателствата, с които Гърция и Португалия вече са се сблъсквали и пред които все още се изправят. И дали ще се справи с тях зависи само от отдадеността и любовта към работата на новото поколение български винари, нежеланието да се откажат пред трудностите, а да продължат по пътя на традицията и новаторството.