+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com
Влияе ли настроението върху избора на вино?

Влияе ли настроението върху избора на вино?

Виното е вълшебна напитка, предизвикваща много чувства и емоции, събуждаща стари спомени и отваряща врати към нови светове.
Много хора задават въпроса : „Кое е любимото ти вино? Кой е любимият ти сорт грозде?“ Aз лично винаги отговарям, че нямам такива и правя избора си в зависимост от настроението ми в момента преди да купя или отворя винената бутилка. И наистина следвам чувствата си, интуицията си когато вземам това решение.

Сезонността и времето навън в конкретния момент са изключително важни фактори за цялостното настроение. Ако навън е слънчево, зелено, лятно или пролетно, то всичко в теб нашепва – бяло вино, свежо, плодово, елегантно, ароматно, минерално, с нотки на цветя. Сякаш подсъзнателно желаеш картините на зелени поляни с нежни цветя, ухаещи на пролет да се запечатят в съзнанието ти и да останат там за дълго. Слънце, което гали водите на планински поток и оставя усещане за лъчиста топлина и светлина, проникваща до всяка капка. Или това игриво, пенливо вино, което ни дава усещане за лекота – лекотата, с която правим всичко през топлите сезони.

Зима, студени, мразовити дни, тъмнина. Създават усещане за липса на топлина, желание да се сгушиш до камината, да вкусиш плътно, буйно,богато на вкусове червено вино, което да те приюти и сгрее душата ти както огънят и да остави вътре в теб жарта, тлееща и напомняща за това изживяване. А какво е общото между японските чаени церемонии и пиенето на червено вино? Идеята за сезонноста – според японските традиции най-подходящото време за чаена церемония е зимата, когато навън е студено,тъмно, духат ветрове, а вътре в дома цари атмосфера на топлина, светлина, спокойствие, тишина, свързване с божественото или истински дзен за душата. Същото преживавяне е способна да създаде и чаша червено вино – извисяване, загадъчност, мистичност, способност за размисъл.

Виното като спомен за приятен момент от живота. Красивите спомени оставят приятни чувства в сърцето и много често това случайно или не се случва в компанията на магическата напитка. И години след това сядаме в ресторанта и на винената листа ни посреща същият този стар познайник, с който сме споделили вечерята с любимия ни човек, празник в семейството или онази приказна лятна ваканция. Поглежда ни от рафта на магазина и ни приканва да го превърнем отново в част от момента. В това се крие и тайната защо много хора пият повтарящи се вина – за да се върнат към любима част от себе си, която може би забравят в забързаното ежедневие.

Виното е и символ на търсене, приключение, ново начало, врата към нов свят. Всички ние сме имали тази тръпка в себе си, желанието да опитаме нещо ново и непознато, да експериментираме, да изпитаме непознато чувство. И тогава сме склонни да отворим онази бутилка оранжево вино, да пробваме региона, на който дори не успяхме да запомним името. А сортът грозде – почти на изчезване, последната лоза от него, спасена и отгледана в домашни условия. И тук виното е пътуване – пътуване към страстта, любовта и неуморния труд на винаря. Същият този, който не спира да вярва, че стремежът му да направи вино, което да изразява характеристиките на тероара си, което го свързва със земята ще го свърже и с този, който би го оценил и усетил същото. В този си смисъл виното е търсене на съвършенство, което ни кара да преоткриваме и непозната част от нас самите. И колкото повече опитваме, толкова повече откриваме.

Дали трябва да послушаме настроението и чувствата си преди да изберем следващата винена бутилка? Според мен да – нека спрем, поемем дъх, затворим очи и послушаме гласа на сърцето. Този глас, който ни води към истината – да правим избори, които ни носят истинско щастие.