+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com
Балар – мъдрост, витализиране и още нещо.

Балар – мъдрост, витализиране и още нещо.

2006 г. е не просто последната година преди влизането на България в ЕС и отваряне на границите към Европа, но също и годината, в която се ражда винарна Балар – един обещаващ проект, който отваря съвсем различни измерения за производството на вино. Всичко започва със засаждането на лозята от 140 дка около язовир Скалица, на 36 км югозападно от град Ямбол, в подножието на Манастирските възвишения. Изобилието от слънчеви и топли дни, малкото количество валежи, надморската височина от 150-200 м оформят тероара, където Мускат Отонел, Гевюрцтраминер, Каберне Совиньон, Сира, Малбек, Мерло, Пти Вердо, Карменер и Темпранйо намират своя дом. Пъстра палитра от участници, също колкото и историята около начинанието Балар. Мечтите и копнежите на девет приятели от Ямбол да пият вкусно вино от собствени лозя се превръщат в реалност. Първото вино се появява през 2009 г., а от тогава насам много К се нареждат в короната на Балар.

Какво е К ли? К е съкращение за купаж, защото хората зад проекта първоначално смятат, че ще произвеждат купажни вина и ги номерират от 1 до 9, в зависимост от сортовете. С реколтите сортовете в купажите се променят, но стилът и характерът им се запазва. Вината от серията К отлежават между 4 и 8 месеца в 225 л бъчви от френски дъб и поне година в бутилка. Избата произвежда около 30 000 бутилки годишно, без амбиции за повишение на количеството. Качество е концепцията, издигната в култ. Зад грижата за качеството застава Диана Стоянова и Светлана Коева – технолози във винарната и едни от главните участници в непоправимата уникалност на концепцията.

И ако К е крепостта, твърдината, където червените сортове смело изразяват своите качества и особености, то Баларина е символ на изяществото, нежността и ефирността на белите и розовите вина. Баларина е една игра на думи, чувство за лекота и свежест и също красивата и омайна дама на Балар. Тя е естествено игрива и гъвкава като балерина и ухае нежно и закачливо.

Балар е старобългарска дума, която значи мъдър човек, мъдрец. Казват, че до мъдростта не се стига бързо, а понякога и цял живот не е достатъчен. Водени от спонтанност и стремеж към естественост, в Балар достигат до идеята за витализирането. Практика, позната от Масару Емото, но в малко по-различен вид. Японецът замразява вода след дългото й излагане на музика или изговорени думи и след това снима кристалите й, за да установи огромна разлика в структурата с обикновената вода. Концепцията на Балар е енергия на вибрации, които влияят на молекулния заряд на течността и променят аурата на материята. Вибрациите идват от музиката, която се пуска на избрана бъчва с вино и чрез специално устройство се разпръскват само във вътрешността на самата течност, без звукът да достига външната част на помещението. И след като решението е взето, през 2013 е даден старт на витализиране на първото вино, купаж между Мерло и Пти Вердо в равни съотношения. 9 са симфониите на Бетовен, като първи избор за музикален съпровод в процеса на отлежаване на виното е Одата на радостта.

Смята се, че нечетните симфонии са най-добрите от този автор и именно затова се появява серията от К1 до К9. 2016 е втората реколта витализирано вино , където отново се изявяват Пти Вердо и Мерло, но този път в съотношение 60/40, а за съпровод е използван Вивалди.

И след като експериментът е завършен, витализираното вино има нужда да бъде изолирано. Винарна Балар използва бутилка с платинено покритие за тази цел. От първата реколта са произведени  320 бутилки, а от втората 1180 бутилки или 4 бъчви. Как достигат до идеята ли ? В търсене на друго измерение, нещо различно от обичайното общочовешко разбиране. За да доставят наслада, да бъдат полезни или просто за да добавят сантиментална стойност, без причина, но неслучайно, следвайки вътрешен инстинкт. През май 2019 г., след шестгодишно очакване, Балар най-сетне получава заслужено признание – патент за изобретение от българското патентно ведомство. Но не само винарната, а и купувачът на вината получава късче уникалност – единствено по рода си витализирано вино, създадено по патентована технология.

И както всяка нова инициатива бива оценена, така и  медалите за вината на Балар не закъсняват : златен медал за витализирано вино 2013 от London Wine Experts Awards, златен медал за витализирано вино 2016 от Балканския международен фестивал в София; Златни медали за Розе Баларина 2018 от Frankfurt International Wine Trophy и за Розе Баларина 2017 от Винария Пловдив.

Случайността е водещ фактор в много ситуации, но  при Балар случайно или не, те са единствената винарна в България, а може би и в света, която използва подобна технология за отлежаване на вината си. Търсейки съвет за тази смела инициатива, те откриват винарни във Франция, които използват музика в лозята си или в процеса на ферментация, мандра в Швейцария, която отлежава сирената си с музика, но никога изба, която пуска музика на вината си директно в бъчвата по време на отлежаване. Следвайки житейския път старите българи достигат до своя собствена мъдрост или историята се повтаря – спонтанно, интуитивно и без случайности.

 

Не е случайно и завръщането в България през 2019 г. на младата Мариана Върбанова – дъщеря на един от съоснователите на проекта Балар. След седем години, прекарани в Брюксел като консултант по европейски политики, семейната мисия я връща обратно в родината, за да стане посланник на уникалните по рода си вина, произвеждани в село Скалица. Магията на виното приласкава поредния си последовател – със стъпването си на българска земя Мариана отправя цялата си енергия към вълшебната течност – става съсобственик на винарната, учи WSET Level 3, мечтае за още винени приключения и не спира да опитва интересни вина, да прекарва време в избата и да пътува до нови дестинации. Всичко това за по-малко от година в родината. Със сигурност бъдещето на проекта Балар е в сигурни ръце и можем да очакваме само приятни винени изненади в бъдеще.

 

АВТОР : ПАВЛИН ИВАНОВ

Влияе ли настроението върху избора на вино?

Влияе ли настроението върху избора на вино?

Виното е вълшебна напитка, предизвикваща много чувства и емоции, събуждаща стари спомени и отваряща врати към нови светове.
Много хора задават въпроса : „Кое е любимото ти вино? Кой е любимият ти сорт грозде?“ Aз лично винаги отговарям, че нямам такива и правя избора си в зависимост от настроението ми в момента преди да купя или отворя винената бутилка. И наистина следвам чувствата си, интуицията си когато вземам това решение.

Сезонността и времето навън в конкретния момент са изключително важни фактори за цялостното настроение. Ако навън е слънчево, зелено, лятно или пролетно, то всичко в теб нашепва – бяло вино, свежо, плодово, елегантно, ароматно, минерално, с нотки на цветя. Сякаш подсъзнателно желаеш картините на зелени поляни с нежни цветя, ухаещи на пролет да се запечатят в съзнанието ти и да останат там за дълго. Слънце, което гали водите на планински поток и оставя усещане за лъчиста топлина и светлина, проникваща до всяка капка. Или това игриво, пенливо вино, което ни дава усещане за лекота – лекотата, с която правим всичко през топлите сезони.

Зима, студени, мразовити дни, тъмнина. Създават усещане за липса на топлина, желание да се сгушиш до камината, да вкусиш плътно, буйно,богато на вкусове червено вино, което да те приюти и сгрее душата ти както огънят и да остави вътре в теб жарта, тлееща и напомняща за това изживяване. А какво е общото между японските чаени церемонии и пиенето на червено вино? Идеята за сезонноста – според японските традиции най-подходящото време за чаена церемония е зимата, когато навън е студено,тъмно, духат ветрове, а вътре в дома цари атмосфера на топлина, светлина, спокойствие, тишина, свързване с божественото или истински дзен за душата. Същото преживавяне е способна да създаде и чаша червено вино – извисяване, загадъчност, мистичност, способност за размисъл.

Виното като спомен за приятен момент от живота. Красивите спомени оставят приятни чувства в сърцето и много често това случайно или не се случва в компанията на магическата напитка. И години след това сядаме в ресторанта и на винената листа ни посреща същият този стар познайник, с който сме споделили вечерята с любимия ни човек, празник в семейството или онази приказна лятна ваканция. Поглежда ни от рафта на магазина и ни приканва да го превърнем отново в част от момента. В това се крие и тайната защо много хора пият повтарящи се вина – за да се върнат към любима част от себе си, която може би забравят в забързаното ежедневие.

Виното е и символ на търсене, приключение, ново начало, врата към нов свят. Всички ние сме имали тази тръпка в себе си, желанието да опитаме нещо ново и непознато, да експериментираме, да изпитаме непознато чувство. И тогава сме склонни да отворим онази бутилка оранжево вино, да пробваме региона, на който дори не успяхме да запомним името. А сортът грозде – почти на изчезване, последната лоза от него, спасена и отгледана в домашни условия. И тук виното е пътуване – пътуване към страстта, любовта и неуморния труд на винаря. Същият този, който не спира да вярва, че стремежът му да направи вино, което да изразява характеристиките на тероара си, което го свързва със земята ще го свърже и с този, който би го оценил и усетил същото. В този си смисъл виното е търсене на съвършенство, което ни кара да преоткриваме и непозната част от нас самите. И колкото повече опитваме, толкова повече откриваме.

Дали трябва да послушаме настроението и чувствата си преди да изберем следващата винена бутилка? Според мен да – нека спрем, поемем дъх, затворим очи и послушаме гласа на сърцето. Този глас, който ни води към истината – да правим избори, които ни носят истинско щастие.

Сандански Мискет – бялото цвете на Мелнишки регион

Сандански Мискет – бялото цвете на Мелнишки регион

Много мнения съществуват по въпроса кои точно да бъдат идентичните за България бели сортове. Безкрайните спорове са породени от раздвоението между качеството на произвежданите от международни сортове вина и уникалността на чисто българските сортове.
За мен лично Сандански Мискет е символ на изключителен характер, дипломатичност, но и устременост. Устременост към изразяване на разнообразен тероар, финост, изтънченост, но и също войнственост. Войнствеността му изпъква в силната концентрация на плод, интензивни аромати и безкрайна свежест. Сякаш води непрестанна битка с неумолимия пек на Мелнишкия регион, за да изпрати своето послание към света : „Не, няма да се предам, ще дам най-доброто от себе си.“
Такава е историята и на двама от неговите производители – Виа Верде и Вила Мелник. Имах възможността да опитам Сандански Мискет реколта 2018 и от тези винарни.
За Виа Верде Сандански Мискет е стар познайник и това е тяхната втора реколта след 2016, която беше проявление на елегантност, дълбок израз на тероар и богатсво на няколко вида плод – цитрусов, праскова и екзотичен.
Именно затова бях изключително любопитен и развълнуван, когато се отправих към техния щанд на изложението на независимите винопроизводители в Лондон, с идеята да опитам първото си вино за деня.
Знаех, че това ще е новата реколта Expressions Сандански Мискет 2018. Съвсем случайно се оказа, че ще имам възможността да го дегустирам заедно с наскоро бутилирания за първа година Aplauz Вила Мелник Сандански Мискет 2018.
Двете вина са произведени от лозя със съвсем различен тероар. Сандански Мискет на Вила Мелник идва от лозята им до село Хърсово, на 250-300 м надморска височина, от песъкливо-глинести почви. Този на Виа Верде от село Илинденци, 580 м надморска височина и варовикови, карбонатни почви. Оносително високо разположените лозови масиви и на двете винарни изиграват своята роля за запазената висока киселинност на двете вина – синоним на свежест, която до известна степен произхожда и от характера на самия сорт. Различните почви изиграват своята роля и Сандански Мискет на Виа Верде има много по-силно изразена минералност, която не може да бъде пропусната и на носа, и на небцето.
При Сандански Мискет на Вила Мелник тя съвсем не липсва, но е изразена съвсем деликатно и дава впечатление за допир на планински поток с каменисто речно легло. Или усещане за елегантност на носа и небцето.
Датите за гроздобер на двата производителя също се различават, както и размерът на произведените от тях серии в брой бутилки. Вила Мелник, поради по-ниското разположение на лозята си и малко по-топъл климат, прибират реколта 2018 в края на август, а колегите им от Виа Верде в самото начало на септември. Виа Верде са избрали Сандански Мискет за техен основен бял сорт до този момент и тяхната серия е с производство от около 4000 бутилки. Вила Мелник винифицира и други бели сортове и затова от 2018 Сандански Мискет имат произведени около 2000 бутилки.

Вероника Василева, част от екипа на Виа Верде държи в ръцете си бутилка Expressions Сандански Мискет 2018.

И така Expressions Сандански Мискет 2018 – изключително интензивно и комплексно на аромати на носа вино – тропически, екзотичен плод – манго, узряла праскова, узряла червена ябълка, личи. Същите вкусове се пренасят и на небцето, подкрепени от плътно, добре изразено тяло, сочност на плода, но и елегантна свежест, която не позволява виното да се усеща прекалено тежко, а по скоро изключително добре балансирано. За високото качество добавя и дългия послевкус, който остава на езика за минути след първоначалното опитване. Вино, което бих препоръчал за дългите и слънчеви летни дни, но също достатъчно сериозно за комбиниране с много видове опции за храна – свежи салати, печено на грил пилешко, печени зеленчуци, ястия със сосове от екзотични плодове, морски дарове, свежи сирена и кашкавали, а защо не и с ястия със сметанови сосове – паста.

Милица Зикатанова, част от екипа на Вила Мелник, държи в ръцете си бутилка Aplauz Сандански Мискет 2018.

Aplauz 2018 Сандански Мискет на Вила Мелник – символ на женствеността и деликатността на този сорт, в контраст на изобилието, представено по-горе от Виа Верде. Или напомняне за дипломатичността на сорта – повдигнатост, идваща от специфичен парфюм, или мускатовия му характер, разнообразие от цитрусови плодове – грейпфрут, узрял лимон и не на последно място нотка на мед, която не може да бъде открита във виното на техните съседи. Сладост за душата, която откривам в едно изцяло сухо вино, с комплексност на аромати, средно тяло, изключителна елегантност и дълъг финал. Препоръките за храна са същите и тук, като единствено изключвам ястия със сосове от тропически плод и бих ги заменил с такива от цитрусов. Също бих предпочел Aplauz за чаша преди началото на обяд или вечеря. И двете вина ме привличат и изкушават с различната си природа, естественост, безкрайна палитра от вкусове и светове, в които ме пренасят, когато ги опитвам. Определено един от любимите ми сортове и две от предпочитаните вина от него.


С нескрито любопитство ще очаквам следващите реколти, както и да опитам същите вина след няколко месеца, с цел да наблюдавам развитието им в бутилка. Началото със сигурност е обещаващо както за самите вина, така и за сорта Сандански Мискет. С оглед на миниатюрните насаждения от този сорт, може да се разглежда като експериментален и бутиков в същото време, с потенциал да се нареди сред водещите български бели сортове.

Среща с младите български винари

Среща с младите български винари

Един от интересните майсторски класове на Дивино тази година беще срещата с младите български винари. Много истории бяха разказани за това как тези хора, отдали се на една от най-древните професии в света, се изправят пред реалността в българската винена индустрия и как се адаптират и учат, пътувайки и следейки световните трендове.

Майсторският клас бе воден от Георги и Влади Ванкови, стоящи зад проекта „Всичко за виното“ – магазин за винопродукти във Варна. Основната тема за обсъждане бяха възмойностите пред младите винари за пътуване до други винопроизводителни страни и специализации в чуждестранни винарни. Работата на договор за един сезон в България и разликата в сезоните в различните полукълба в континенти като Австрлия и Южна Америка на практика позволяват в рамките на една година да бъдат завършени две винарски кампании, а според водещите класа за по-мотивираните и до 3-4 дори. И ако първата мисъл на човек е относно финансовата част на тези експедиции или колко добре ще бъдат заплатени тези хора за неуморния си труд, то на практика според разказите в залата най-ценният подарък за авантюристите остава опитът, срещата с нови култури, възприемането на нови технологии за производство на вино, опознаване на отдалечени винарски региони и техните климатични особености.

Според Георги и Влади престоят в Австралия и Нова Зеландия е най-финансово изгоден, тъй като със спестените пари от сезона, прекаран там, младите ентусиасти могат да пътуват след това до Чили и Аржентина, където по техни думи ситуацията на държавно ниво не е много по-различна от тази в България. Или с други думи: по-ниско заплащане, неясни законови рамки или изцяло липсващи такива и ако това може да звучи непривлекателно, то от друга страна е благоприятна възможност за по-лесно влизане в страната и адаптация към местната култура. Най – невероятни са резултатите от тези практики. По думите на разказвачите ако дежурен технолог нощна смяна бъде хванат да спи по време на работния процес в Австралия и Нова Зеландия, то неминуемо ще бъде уволнен още на следващия ден. В същото време няколкочасова дрямка по време на нощма смяна в Чили и Аржентина в повечето случаи е нещо съвсем нормално, но въпреки нея качеството на произведените вина е доста високо.

Тук идва въпросът къде стои България в този пъзел? Отговорът : някъде по средата. Работата на младите български винари е високо оценявана не само поради дългите 15 часови смени, които те са принудени да дават при приемане на гроздето във винарната, но и заради тяхната мотивация за добри резултати, стриктност и отлична организация на дейността.

Но бидейки на своя почва тук в България са принудени да се борят понякога с мнението на собственици на винарни за по-ранна от нужната дата за гроздобер в името на предотвратяването на кражби на плод по лозята. Традиционен проблем е и съотношението количество/качество. Ако собствениците на винарни търсят по-високо количество за по-висок марж на печалба, то младите винари се стремят към по-ниски добиви и селектиране на гроздето в името на производството на по-малки количества, но по-качествени вина. И все пак младите български надежди признават, че моделът на бутиковите винарни, произвеждащи лимитирани серии вина от 2000-5000 бутилки е огромно предизвикателство, когато се стигне до износ поради търсените минимални обеми от вносители 20 000 + броя бутилки. Тогава какви са перспективите за българското бутиково вино ? Пробив на лимитираните серии висок клас вина във висококатегориййни ресторанти, които нямат нужда от високи обеми. Това вече се случва в Мишелин ресторанти в Англия, Белгия, Хонг-Конг, Съединените Щати.

На срещата с младите винари присъстваха основно технолози или студенти – бъдещи технолози, но можеха да бъдат забелязани и други лица. На самия завършек на срещата към водещите беше зададен въпросът: „След толкова много прекарано време в чужди винарни и безкрайните възможности за оставане и работа там при по-изгодни лични условия, какво е това, което връща младите винари обратно в България? “ Отговорът беше, че причините са много и индивидуални. Някои от технолозите са част от семейства, които притежават малки винарни и се връщат с натрупан опит и визия, които да вливат в семейния бизнес. Други не харесват живота в други страни и просто следват известната мисъл на англичаните : „ From the east to the west, home is the best.“ Като цяло обаче това, което връща младите винари в България е, че те силно желаят да помогнат на българското вино да се завърне отново на международната сцена, отчитайки огромния потенциал и възможности, които ще се разкриват пред страната ни в следващите години.

В ръцете на тези смели и непримирими пред трудностите, търсещи нови идеи хора, българската винена индустрия е в сигурни ръце. Тези млади надежди са факторът, който ще наклони везните в посока производство на качествени и вълнуващи вина, които да представят новото лице на България пред света.

Вила Мелник – под пясъчния хълм…

Вила Мелник – под пясъчния хълм…

Пясъчен хълм, тунели под него, исторически паметници, слънчеви хълмове с лозя, чудна природа са само част от нещата, които си представяме щом започнем да говорим за винарска изба Вила Мелник. И все още не сме достигнали до магията на вината, които произвеждат. Вила Мелник е една неслучайна среща на традиционализъм с модернизъм и новаторство в българското винопроизводство.

Вила Мелник отваря врати през пролетта на 2013 година в село Хърсово, в близост до най-малкия град в България – Мелник. Екипът на избата нарича своите вина смели и съчетава местни традиционни сортове грозде с чуждестранни, главно френски. Топлият средиземноморски климат в партньорство с надморската височина от около 300 м, дългите и сухи есени на региона са причините за необезпокояваното зреене на гроздето и многообразието във винената палитра.

Множеството винени сортове, майсторски преплетени в купажи от Вила Мелник не оставят възможност на винения любител да се спре само на едно или две вина, а го изкушават да вкусва още и още.

Ще започна своя разказ с оранжевото вино на Вила Мелник, реколта 2017 – една от първите причините да назова екипа новатори и модернисти. Тук небезивестният Совиньон Блан предоставя една истинска фиеста за носа и небцето – сладостен парфюм, интензивен вкус на дюля, аромат на мармалад от портокалови корички, греховен нюанс на локум, загадъчност на сладки подправки. Този обилен и неустоим десерт от вкусове не се натрапва и не оставя тежест след себе си, поради комбинирането му с елегантна киселинност, балансираща цялостната наслада и освежаваща. Оранжевото вино би било подходящо добре охладено и без храна в горещ летен ден, както и в компанията на салам и колбаси, сирена със силни вкусове, сочни есенни зеленчуци на грил, традиционни ястия от тиква, а защо не и с фойе гра и леки десерти. Романтизмът на това оранжево вино се крие в тайната, че с всеки изминал ден продължава да подобрява вкуса си, да се развива и да внася нови елементи в пъстрото разнообразие.

След „оранжевото“ приключение се впускам в не по-малко вълнуващото преживяване, наречени купаж „Bеrgule“ от Широка Мелнишка Лоза и Пино Ноар. Нека започна от там, че мисията да се създаде висококачествено вино от Пино Ноар много често се оказва невъзможна за винаря и носи много трудности и несгоди. Особено това е валидно за България, земя на тежките червени винени сортове,която е една тепърва прохождаща дестинация в качественото винопроизводство. Пино Ноар тук често се чувства в несигурни ръце, произвеждано с високи алкохолни градуси, ниска киселинност и прекалено узрял плод. Всичко това отнема присъщата му елегантност, грация и изтънченост, с които се слави във Франция, и по-специално Бургундия, истинският му дом. Но не това е ситуацията с виното Бергуле. Решението на избата да направи купаж с Широка Мелнишка лоза със сигурност може да се нарече смело и затвърждава основната концепция за кураж в срещите между местни и чуждоземски сортове. Макар виното да е с 14% алкохолно съдържание и плътно тяло, от него струи естествена елегантност, баланс на плод и аромати с мек, галещ небцето танин и освежаваща киселинност. Дванадесетте месеца, прекарани във френски и български дъбови бъчви не само не унищожават обилния червен плод, така типичната за Пино Ноар череша, но и правят комплимент с умело интегрирани нотки ванилия и сладки подправки. Този празник в червен цвят би могъл да продължи самостоятелно с неангажираща чаша след работа или в почивен ден, но също така успешно и в комбинация с червени меса като телешко, патешко, свинско, дивечово, и червени риби като сьомга и пъстърва. И съвсем не изненадващо оставена за още няколко години отлежаване в бутилка, Широка Мелнишка лоза ще разкрие другата част от своя характер празникът ще продължи с вкусове на кожа, тютюн, опушено месо…

Списъкът с изненади не ми позволява да пропусна Aplauz Ранна Мелнишка лоза, Резерва от реколта 2016. Ако серията Aplauz идва от английската дума “applause” със значение аплодисменти то Aplauz Мелник 55 Резерва е едно вино, на което определено мога да ръкопляскам.

 Все още малко хора са чували термина „ български дъбови бъчви“, а феноменът отлежаване в български дъб е успешно въведен във Вила Мелник. В случая с Aplauz Мелник 55 Резерва, периодът е 15 месеца.

Каква е ролята на дъба в случая? Омекотява виното, балансира го, без да го натоварва с излишни тежки аромати и без да се налага над свежия, обилно узрял плод. Резултатът е успешно съчетание на тъмен цвят плод – къпина, боровинка, череша, с нотки на млечен шоколад, елегантност, лекота, завършеност, плътност, ясно изразен мек танин с покана за още и още. Неслучайно предшественикът на Aplauz Мелник 55 печели сребърен медал на международното състезание Винария 2015 в Пловдив, сребърен медал на Vinobalkanika 2015 във Велико Търново, както и сребърен медал от Decanter World Wine Awards.

Идва време да спомена, че Вила Мелник е семейна винарна, съчетаваща две поколения – двамата родители Никола и Любка Зикатанови и дъщеря им Милица Зикатанова. Отново тук е вплетен мотивът за традициите, чийто основоположник са родителите. Бащата е родом от съседното на село Хърсово Капатово и прекарва дълго време в семейните лозя преди да започне настоящия проект. Новаторът и продължител на делото Милица, работила няколко години за международния гигант за алкохолни напитки Diageo, често може да бъде срещната на щандовете на международни и български винени изложения. Винаги можем да я познаем по усмивката и неизчерпаемата енергия, с която разкрива тайните на вината от Мелнишкия край. Вила Мелник дава сериозна заявка за качество в българското винено производство. Качество, подплатено със здрави семейни устои, оставящи едно усещане за вечността.

Автор

Павлин Иванов