fbpx
+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com
Видинска Гъмза – възраждането на една легенда

Видинска Гъмза – възраждането на една легенда

Когато говорим за тероара на Северна България и за местни сортове, няма как да пропуснем сорта грозде Гъмза. А ако ще е Гъмза – нека да е Видинска, ако ще е Видинска – най – добре да е Новоселска.

Гордостта на местните  жители от Северозападна България или по-точно Видинско и по – специално района на село Ново село, че сортът Гъмза е дал началото си именно от тук, не е никак случайна. Обвита е в много легенди, но една от тях казва, че групи от кръстоносци по своя път обратно от светите земи, се заселват във Видинско и донасят от юг сорта Гъмза със себе си. Още по – стара легенда гласи, че вино от сорта Гъмза се е пиело по времето, когато синовете на хан Кубрат го пренасят по нашите земи от Волжска България. Смятало се, че виното има тайни магически свойства и когато войните пиели преди битка, се зареждали с невиждана сила и нищо не можело да ги сломи в битките. Когато тайната се разпространила сред местното население и консумацията се превърнала в масова, не закъснели и първите случаи на пиянство и битови престъпления. Известен с желязна ръка болярин, владеещ земите в района на днешен Видин, заповядал да бъдат изкоренени всички лозя във владенията му.  Според друга легенда за това решение му повлиява среща с пленени аварски войници, които разказват, че пиянството е било от основните причини за упадъка на тяхната велика в продължение на векове държава.

Боляринът имал и необичайна охрана – един лъв, който нощем бил пускан на свобода да бди около двореца. Никой не успявал да проникне наоколо, но и много войници, които били на нощна стража загинали. Една нощ се появил момък, който не само че оцелял, но и преборил лъва. На другия ден владетелят се зачудил и лично се срещнал с юнака, за да провери каква е тайната на успеха му. Той му разказал, че семейството му скрило една лоза от Гъмза  и не я изкоренили, а момъкът пиел вино от нея за кураж и смелост. Тогава владетелят разрешил отглеждането на лозата, виното от която давал смелост и непобедимост на войните му и я кръстил на една от трите си дъщери – Гъмза, което от древноарабски означава – “капризна”. И макар подобна легенда да се разказва и за сорта Мавруд, факт е, че Гъмза е запазена и се отглежда и днес.

Едни от хората, които стоят зад възраждането на сорта днес са братята Петко и Мико Микови и техният баща Георги – основатели на винарна Видинска Гъмза, намираща се в село от Ново Село, Видинска област. Времето преди 1989 г. е благодатно за лозаро -винарството в региона. Отглеждат се хиляди декари с Гъмза (около 17 000), а вината се изнасят основно за СССР и Англия. С началото на прехода, целият северозападен регион запада икономически, за да се превърне днес в най – бедния и обезлюден в целия Европейски съюз.

В това трудно време братя Микови се заемат със задачата да съхранят емблематични стари 40 годишни лозя, обработвани от бившия ЛВК Ново Село. През 2004 и 2005 г. започват да изкупуват масиви със сортовете Гъмза (250 дка), Ркацители (150 дка), Мерло (80 дка) и Каберне Совиньон (50 дка). Лозята се намират на 80 м надморска височина, на проветриви хълмове, по поречието на река Дунав и имат южно изложение. Първоначалната им идея е да съхранят лозята, а по-късно решават да започнат производството на вино от тях. През 2006 година поставят началото и на винарна Видинска Гъмза. Тук трябва да отбележим, че те патентоват името  на сорта като “новоселска гъмза”, пред вид това, че той се отличава от останалите сортове  Гъмза, отглеждащи се в района на  Видин, Плевен, Павликени и Сухиндол. Нея можем да я опишем като изначалната, майката, оригиналната Гъмза, която се смята, че е пренесена и засадена в района на село Ново село през 1711 г. Сорта грозде Гъмза, отглеждана в Централна Северна България е видоизменена от научни работници в институти по винарство и лозраство и от нея се произвеждат  по – плътни вина. Новоселската Гъмза е много по – елегантна, капризна, свежа, трудна за отглеждане поради тънката си ципа и късното зреене. Една любовница, която дарява с много ласки и нежност, но оставена самотна под студения есенен дъжд, губи своя чар и красота. Дъжд по време на гроздобер води до напукване на ципата и мухлясване на гроздето или с други думи – унищожаване на реколтата. За успешното й отглеждане и винифициране се изисква майсторство или както обичат да казват старите хора – „чалъм“. С тази задача се е заел Златко Петков – технологът на винарната и истински боец -ветеран, когато става въпрос за винифицирането на Гъмзата. Един от хората в България, който работи най – дълго със сорта. Както знаем в Бургундия, един наследствен имот се обработва от същият лозар и технолог в продължение на 30-40 години с цел да се запази традицията, но и да се изучат особеностите на отделните парцели, да се осъществи връзката с майката земя. Сходна е ситуацията и при Златко Петков – винифицира грозде от лозята още от времето, когато са били част от кооперативния комплекс на Ново Село. Гъмза и сортовете Памид и Ркацители технологът ферментира с диви дрожди, за да подчертае сортовите характеристики и спецификите на тероара.

Както всички знаем, от Новоселска Гъмза се произвеждат вина, близки по стил до Пино Ноар – с изобилие от червен плод – череша, ягода и малина, високи кислини, лек и прозрачен цвят. Затова с настъпването на пролетта, те стават все по-актуални. Факт е и, че охлаждането и сервирането на Гъмза до 12-13 °C подобрява вкусовите й особености и я прави подходяща за консумация дори и през лятото. С други думи тази елегантна дама е перфектна за класическа авантюра без храна или с по – лека и неангажираща такава. По – опитните в тази част добре знаят, че както с всяко нещо, ако се прекали с количеството, чаровницата неусетно и ласкаво може да те опияни, а на другия ден да се събудиш огорчен от авантюрата вместо радостен.

Всеки местен човек от района, зает пряко или косвено в отглеждане на Новоселска Гъмза, а и в консумирането й след това, може да разкаже десетки истории за нея. Една от тях е, че преди над 100 години тогавашните лозари са изграждали каменни корита в лозята с цел гроздето както и днес да не пътува твърде дълго преди ферментация, а процесът да се извърши директно на място и възможно най – бързо. А в наши дни говорим за модерно лозарство ? Ето, че древните хора са знаели добре много тайни без да четат книги и учебници. Вземали са информацията от извора – връзката с майката природа. Видинският край се характеризира с континентален климат и е известен с леденостудените си и снежни зими. Затова тогава е било лесно зимата да те хване неподготвен в лозята и при къснозреещ сорт като Гъмза – обикновено гроздоберът е през октомври било нормално лозарите да се сблъскат с ниски температури. И за това са измислили решение – замразявали са гроздовата мъст в каменните корита и са я пренасяли на по-късен  етап за ферментация.

Местните са твърдо убедени, че макар всяко червено вино да съдържа антиоксиданти, то Гъмзата съдържа най-много от всички. Ако се опиташ да обориш тази теория, веднага ще преведат в подкрепа спомените от недалечното минало, че армейски подразделения са получавали дажби вино от не кой да е сорт, а специално от Новоселска Гъмза. И това включвало конкретно лични състави на подводници, а вино от Гъмза пътувало и до централата в Чернобил. Явно, за да подкрепи работещите в радиоактивна среда.  Силно вино – силна армия.

Ако в миналото старите масиви от Гъмза са били засаждани на ниска до земята, чашковидна формировка и лозите са били гъсто разположени, близко една до друга, то днес има друга формула за новите насаждения. Поради машинната обработка се налага издигането им на 1,20 м от земята в редови, високи формировки. Тези особености променят крайния резултат – Златко Петков разказва, че последната реколта с 25% захарност е била през 2013, а най – скорошните са всички с 20-22%. За да успеят да приберат гроздето без риск от загуби, е изместена и датата на гроздобера около 20 – ти септември. Поради това гроздето не достига пълна биологична зрялост, а технологична и запазва по – висока и балансирана киселинност и свежест. С това се отличава модерната Новоселска Гъмза.

Видинска Гъмза произвежда два основни стила Новоселска Гъмза. Едната е в серията Традишън и е без дъбово отлежаване. От реколти 2017 и 2018 са произведени по около 15 ооо бутилки. Гроздето идва изцяло от собствени лозя. Тази серия се отличава с изключителна свежест, обилност на плода и сортова изява. Другата серия Специална Селекция отлежава за 6 месеца във френски дъб второ зареждане и макар също да е свежа и елегантна, е доказателство, че вината от сорта Новоселска Гъмза могат и да стареят до известна степен. От реколта 2013 са произведени само 1200 бутилки, като всяка една от тях има индивидуален номер на етикета. Почти не може да бъде открита в мрежата, поради изчерпване на количествата, а избата е в очакване да бутилира своята Специална Селекция 2015 реколта. През февруари 2020 г. на Винария в Пловдив Гъмза Специална Селекция 2013, печели награда за най-добър дизайн на етикета, а Традишън 2017 печели в конкурса „Най-добър продукт на потребителя.“

Единственото едносортово розе от Гъмза в Бъгария също е продукт на Видинска Гъмза. Серията се казва Дарзала от името на тракийския бог на плодородието Дерзалас.

Освен Новоселска Гъмза, другата голяма гордост на винарната е сортът Сторгозия, който е селектиран през 1976 г. в Лозаро -винарския Институт в Плевен и е кръстоска между Букет и Вилар Блан. Букет от своя страна е кръстоска между Пино Ноар и Мавруд, създаден през далечната 1951 г. Сторгозия е име на квартал на Плевен в наши дни, но истинският му произход е от древноримската крепост Сторгозия в района на град Плевен. Аферата на Видинска Гъмза с описания сорт грозде Сторгозия започва през 2011 г., когато избата  засажда 20 дка от него. След като през 2020 г. купуват още 12 дка от друга изба въъ Видинско, се превръщат в единствения производител на вино от Сторгозия в България. Още един сорт, характеризиращ се с богата плодовитост, изтънченост като на Пино Ноар и свежест. Първата бутилирана реколта от него е 2018 г., а през 2019 г. излиза на пазара. През февруари 2020 г. на Винария в Пловдив печели награда за най-добър нов продукт на пазара. От реколта 2018 са произведени 2500 бутилки.

Изба Видинска Гъмза залага основно на местни сортове и нейният следващ проект в тази насока е Традишън Памид 2019 реколта, който ще излезе на пазара в серия от 5000 бутилки.

Основното производство на Видинска Гъмза е от български сортове, но интересно предложение е и техният Мускат Отонел от стари лозя. Започват да купуват грозде за него от 2019 г.  от доверени местни производители. Резултатът е наистина отличаващ се от много други вина на пазара по характер Мускат Отонел. Освен типичните аромати на цветя, се усещат и тонове на екзотични плодове, а цветът е наситен. Играта с Мускат Отонел не свършва дотук и през 2018 г. избата винифицира и снежно вино с внушителното съдържание от 275 г/л захарност в серия 1500 бутилки от него. Това ги превръща в единствени в България, произвели този стил от сорта.

Днес винарска изба Видинска Гъмза притежава над 600 дка собствени лозя, фирмен магазин във Видин и осигурява работа на 15 постоянно заети. Още около 40 – 50 сезонни работници се включват през гроздобера. Бутилирането и етикирането се извършват ръчно. Намирането на работна ръка във все по-обезлюдяващия се регион е все по – трудно. Екипът е оптимистично настроен за създалата се ситуация с COVID 19. Местното население не оставя момента без пословичния си хумор. Всички във Видинско са убедени, че ниския брой заболели там се дължи именно на редовната консумация на вино Гъмза.

От Видинска Гъмза разбират, че виното не е стока от първа необходимост, но въпреки това са щастливи да отчетат повишен интерес към сорта Сторгозия. Вярата им във важността на мисията, която са започнали, ги води напред. Приемат като успешни и  участията си на Балканското изложение на вина през юни 2019, Фестивала на виното в Бургас същото лято, Divino Taste през ноември и Винария в Пловдив през февруари тази година. Смятат, че сортът Гъмза започва постепенно да възвръща своите позиции и популяризирането му и за в бъдеще ще бъде успешно. Така мисли и Мария Петрова, най – новият член на търговския екип на Видинска Гъмза. Работата с вино за нея е превръщане на хобито й в професия, а магията му е надеждата,  че българското вино и местните сортове ги очаква светло бъдеще.

Автор

Павлин Иванов

Интересни винени блогове през 2020

Интересни винени блогове през 2020

Образованието на тема вино става все по-важна част от днешната социална култура. Навикът да пием и споделяме вино със семейство, роднини, приятели и бизнес контакти неизменно отключва и естествената състезателната черта, съставна част от човешкия характер. Освен как да изпием виното, ни се иска да знаем и как да го изберем, как да подходим към точно определения повод и с каква храна да го съчетаем. Това е нелека задача в постоянно разширяващия се океан от предлагане на божествената напитка и многобройните източници на информация.

Добрата новина, е че можем да се образоваме без особени усилия или да усвоим огромен обем от информация без дори да подозираме. Това може да се случи докато търсим как да оползотворим няколкото свободни минути между две занимания, чакането на опашка или просто когато искаме да избягаме от рутината на ежедневието и решим да надникнем неангажиращо в някой сайт. Винените блогове са лесен и забавен начин за образоване. Могат да ни дадат полезни съвети и лесна за запомняне информация за света на виното и неусетно да превърнем това в начин на живот. Резултатът – няма да се чувстваме засрамени пред половинката, когато се връщаме с бутилка вино вкъщи и няма да гледаме с недоумение сервитьора в ресторанта, когато поръчваме вино. По-високо самочувствие, повече пълноценно изживени моменти или просто наслада за сетивата. Блоговете и инфлуенсърите са хиляди на брой, но ето някои избрани от мен интересни предложения :

Picture : Unsplash, Maddi Bazzocco

  1. Wine Spectator  Блогът е създаден в Ню Йорк и акцентира предимно на случващото се в американския свят на виното и кулинарията. Можем да намерим над 15 000 оценки на вино годишно, заедно със съвети как да ги съхраняваме и кулинарни рецепти, подходящи като съчетания. Над 250 000 Twitter и 432 000 Instagram последователи. Препоръчани са ресторанти в Съединените Щати с особено отношение към виното и са подредени в категории, в зависимост от разнообразието на предлаганите вина като цени и стилове. Всеки би могъл да предизвика себе си, разглеждайки в търсачката за най-добри винени листи. Многобройните интервюта със сомелиери и винени директори относно актуални теми разкриват различни аспекти от интересните за един винен любител теми. Статии на теми „Как да пазаруваме вино онлайн?“и „Как да си поръчаме вино в ресторант?“ са особено ценни за прохождащи в света на виното и по-срамежливи натури, които не биха предприели рискове. Как COVID 19 засяга гроздобера в южното полукълбо и как ресторантите по света се справят с оцеляването си, са винаги актуални теми. Викторини и винени игри могат да предизвикат по-любознателните.

Picture : Unsplash, Christian Burry

2. Vine Pair  Друг, роден в Ню Йорк винен блог. За разлика от Wine Spectator, тук и ценители на бирата и високоалкохолните напитки могат да открият полезна за тях информация. Именно поради голямото си разнообразие, както и включеният онлайн магазин за чаши, аксесоари за барове, брандирани дрехи и други, този сайт е любим корнер и на бармани и заети в ресторантьорството професионалисти. Класации за най-добри 50 вина на 2019, 25 най-добри розета и интересни предложения за всекидневни вина с добро съотношение цена/качество напомнят, че сайтът е рай не само за ценители на вкусни алкохолни напитки, но и за винени ентусиасти. Почти 18 000 последователи в Twitter и близо 60 000 в Instagram.

Picture : Unsplash, Drew Beamer

3. Wine Folly  Родно място Сиатъл, Съединени Щати. За разлика от първите два, Wine Folly има доста по-описателна и образователна функция. Или поне отговаря на доста по-класически стил. Разглеждат се всички основни винени региони в света. Когато сме изправени пред въпроса : „Какво точно е Монтепулчано?“, нужна са ни две минути, за да отворим термина в сайта и да въздъхнем с облекчение след прочетеното. Ето това е и мястото да намерим едни от най-точните и добре изработени винени карти. Подробно са описани и отделните вкусове и плодовите характеристики на вината и как да ги отличаваме. Книгите им за начинаещи почитатели на вълшебната напитка са страхотно въведение в един цял свят от информация. Блогът разглежда интересни и разбираеми истории и всевъзмони начини да запълним всекидневието си с винени теми. Над 45 000 Twitter последователи и почти 268 000 в Instagram.

Picture : Unsplash, Louise Smit

4. The Wine Cellar Insider  Проект на Jeff Leve, който има по-различна структура от описаните по-горе три блога. Приближава се до голяма степен до страниците на Jancis Robinson и Robert Parker, тъй като основно специализира в точно определени региони – Бордо, Рона и Калифорния. Могат да се открият подробни статии за топ производители от посочените райони и информация какви са тенденциите на ниво fine wines. Блогът има винен форум с въпроси на различни теми, както и обсъждания на отворени вина от точно определени реколти и тяхното представяне. Почти 9000 Twitter последователи и 18 000 в Instagram.

Picture : Unsplash, Brandy Turner

5. Social Vignerons  Винен блог, който предлага статии както за начинаещи, търсещи как да различават отделни вкусове и аромати във виното до интервюта с величия в света на виното като автори на книги, технолози на топ винарни, мастър Сомелиери и винени магистъри. Концепцията на сайта насочва и към забавни винени казуси – „Как да отвориш бутилка вино без отварачка?“ ; „Защо никога да не добавяш кубче лед към чаша червено вино?“ и още много други. Над 121 000 Twitter последователи и повече от 44 000 в Instagram.

Picture : Unsplash, Bundo Kim

6. Wine & Spirit Education Trust Blog WSET e известна не само като една от официалните институции за винено образование, а поддържа и винен блог, който съдържа статии на различни винени теми, а също и впечатляващи истории на свои ученици, дипломирани и лектори. Макар и да публикува средно по една статия седмично, могат да бъдат открити интересни находки. Това е и първото ми европейско предложение – организацията е базирана в Лондон. Има почти 16 000 последователи в Twitter и близо 56 000 в Instagram.

Picture : Unsplash, Serge Esteve

7. Grape experiences/ swirl.sip.savor  Виненото кътче на Cindy Rynning, където описва нейните винени пътувания, интервюта с технолози и собственици на винарни и винени събития. През 2015 се нарежда в Топ 100 на най-влиятелните винени блогъри в света, а през 2017 и 2018 печели награда за най-добър винен блог в Съединените Щати. Води групи от винени любители на круизни пътувания и като цяло се наслаждава на живота или както казват французите : “La vie est belle”. Над 12 000 последователи в Twitter.

Picture : Unsplash, Guillermo Nolasco

8. Jamie Goode’s wine blog  Jamie Goode е още един от базираните в Лондон винени блогъри, но и стар познайник в средите. Стартира своя блог още през 2001 г. и от тогава насам не спира да отрзява всякакъв вид новини от света на виното. Автор е на няколко книги, а сайтът му прави ревюта на вина и профили на производители, както и изследвания на всекидневни теми и необичайни истории. Има 50 000 Twitter последователи и почти 27 000 в Instagram.

Picture : Mary Oloumi

9. Wine Enthusiast Podcast  Ако не ви се чете, но сте добри слушатели и се чудите с какво да се занимавате докато шофирате, подкастите на Wine Enthusiast определено са решение за вас. От 5 минутни до такива с времетраене 40-50 мин, може да добиете полезна информация, тенденции, новини и съвети за вина от различни региони. Подкастът навлиза все повече като средство за достигане до крайния потребител, който по една или друга причина няма навик да чете. Е, алтернатива винаги има. Този блог се радва на над 217 000 Twitter почитатели и над 357 000 Instagram последователи. Цифрите сами показват какво ще се случва в бъдеще.

Picture : Unsplash, Samuel Erico Piccarini

Както вече споменах блоговете и инфлуенсърите са хиляди, но аз направих селекция от едни от най-популярните. А и само те са домашна работа за целия период на COVID 19 карантина, а може би и за по-дълго. Сега идва и лошата новина за някои български читатели – всички изброени са на английски език. Добрата е, че съществуват множество сайтове за превод, като най-простият начин е Google translate. Факт е и, че всички изброени блогове са пълни с картинки, а дори само те дават немалко информация. Добре дошли в детската градина! Виненото образование със сигурност е забавление, а също и ученето на английски. А в период на COVID 19 карантина – времето със сигурност е достатъчно. Виното е живот, а животът е забавление.

Picture : Unsplash, Austin Distel


Select Level:
{{ currentLevel.width }}x{{ currentLevel.height }}
{{cell.letter}}

Author :

Pavlin Ivanov

Върбовка – среща на поколенията по пътя на виното

Върбовка – среща на поколенията по пътя на виното

Периодът на COVID 19 карантина продължава, продължавам и аз с историите за българско вино.

Кръстоносният винен поход на север ме срещна виртулно и с винарна Върбовка – още един малък производител, отдаден на мисията „Производство на вино в Северен Централен район“.

Както вече споменах в предишната ми статия за Хараламбиеви, Северният Централен район от люлка на лозарството и винарството през миналия век, се превръща в забравено от Бога място в наши дни. Върбовка е името на село с 1500 жители, на 10 км от град Павликени. Преди 30 години в областта кипи усилена дейност и двата винпрома Павликени и Сухиндол бълват огромно количество вино за износ. Хиляди декари лозя се отглеждат в района, а кооперативни изби като Върбовка(създадена през далечната 1934 г.) и Димча се заемат с първичната обработка на грозде и вино, което след това се отправя към Павликени и Сухиндол и се превръща в краен продукт.

Семейство Пеневи, Пламен и Светлана, са технолози във винпром Сухиндол. Промените в режима бързо ги преориентират към идеята през 1999г. да стартират свой собствен проект. Купуват бившата кооперативна винарна Върбовка и започват да отглеждат лозя под аренда. Мечтата им се сбъдва, но не съвсем. Реалността ги отрезвява и за кратък период от време разбират, че ще им бъде трудно да се борят с кражбите на грозде по лозята. Друг фактор, накланящ везните са старите масиви, неподходящи да осигурят качеството, което семейството си е поставило за цел. В този първоначален период от съществуването си изба Върбовка произвежда основно наливни вина за други винпроми, както и за износ в Япония и Германия.

През 2015 г. семейството се ориентира към производство на бутилирано вино за българския пазар и изцяло изкупуване на грозде от доверени производители, предлагащи изпитано с времето качество. Акцентът е лимитирани серии и стремеж към качество. Този модел на работа се запазва и до днес.

Наследниците на фамилия Пеневи също не губят времето си, обградени от вино, лозя и вдъхновяващи родители. Калоян още от малък е избрал да бъде технолог и завършва „Технология на виното“ в УХТ Пловдив. Лора първоначално изобщо не си и помисля да се занимава с вино и се ориентира към „Маркетинг и Продажби“ във Варненски Свободен Университет. Навлизайки в семейния бизнес,  тя проявява все по-голям интерес към виното и успешно завършва WSET 3то ниво.

И когато съдбата те постави пред ситуация без избор, пътят е само един – напред. Така се случва и с Калоян и Лора. Губят своя баща през 2015 г. и се налага вече активно да се включат в семейния бизнес, подпомагайки своята майка Светлана. Калоян интегрира своите възгледи и идеи в крайния облик на виното, а Лора се заема с маркетинга и продажбите на семейния бизнес. Те внасят  оживление, ново измерение, копнеж да запазят традицията, но и да обновят винарна Върбовка. Не ги плаши, че са последната останала крепост на винарството в региона на Павликени. Вместо това се впускат в смели експерименти.

Винените предложения на Върбовка са в три основни серии. No Occasion отразява така типичното за страни като Испания и Италия отношение към виното – не е нужен специален повод, за да имаш чаша в ръка всеки ден. Виното е начин на живот, емоция, която да споделиш с близки и приятели. Това е идеята на чистосортовите вина от Шардоне, Мускат Отонел, розе от Каберне Совиньон, Каберне Совиньон,  Мерло, както и на сепажа от Каберне Совиньон и Мерло. Гроздето за тях идва от района на Сухиндол. Семейството вярва, че сортовете трябва да се изявят сами и не използва дъбови бъчви за отлежаване на бели и розета. През 2016г семейство Пеневи за пръв път изпращат свое вино на конкурс.  Имено тогава  розето  им от Каберне Совиньон печели сребърен медал на IWC в Букурещ, където само на 30% от събралите достъчно точки за медали вина, се връчва такъв. Произведени са по 2000 бутилки от всеки вид вино.

Семейство Пеневи са твърдо убедени, че местните сортове или както обичат да казват те : „родните сортове“, имат бъдеще и потенциал. Родните сортове са запазената марка на серията Native.Казват, че :“Нищо не е случайно“. Да, не е случайно и, че през 2018 г. близък приятел на родителите от село Ореховица, Плевенско се обажда на семейството и им предлага да направят вино от сорта Кайлъшки Мискет. Върбовка и Хараламбиеви,  са единствените винарни, които към момента произвежда бяло вино от Кайлъшки Мискет. Немалко производители са имали неуспешни опити да работят със сорта, а други правят ракия за домашна употреба от него заради ароматните му характеристики. Серията е от 1500 бутилки. Стилистично Кайлъшки Мискет на Върбовка е тотално различен от този на Хараламбиеви. Първият е добре узрял, със сочен, ясно изразен плод, вземащ надмощие над типичните за сорта цветни, ароматни мотиви. Има плътно тяло и може да се комбинира с по-сериозни ястия като бели меса с типични френски сосове, ризото, паста, по-твърди сирена. Вторият е по-скоро свежа и елегантна лятна авантюра с незабравим дъх. Не е случайно и, че сомелиерът Марин Атанасов(човекът зад проекта Wineground Bottles & Beans) е заклет фен на виното и го представя в майсторския си клас на Дивино.Taste2019.

Другият експеримент с местен сорт е бялото вино от Тамянка., Семейството взема гроздето за него от Хасковски регион. В Южна България се работи сериозно и по-дълго с този сорт и производители като Братанов и Рупел неслучайно се гордеят със своите впечатляващи резултати. Тамянка на Върбовка е един различен прочит, ефирна и елегантна градска госпожица, която не се натрапва, а деликатно загатва женствеността си.

Гъмза има интересна история в този район. В миналото са се произвеждали огромни количества вино от сорта именно тук. Лора разказва, че за разлика от Новоселската версия, по-близка до Пино Ноар, стилът на Гъмза от Павликени и Сухиндол е по-плътен и близък до Сира. Третото вино в серията Native е розе от Гъмза и се отличава с искрящо розов цвят, далечен на провансалския, и със сочни ягоди, малини, череши. Материалът за него пътува от Ново Село, Видинско до Върбовка. Серията е само от 1200 бутилки.

Семейството има амбиция да увеличи колекцията от местни сортове. Пеневи са водени от реколтовите вариации, когато вземат решение да купят грозде. Винифицират само материал, който са одобрили като качество и ако открият нещо интересно, не го пропускат. Затова тепърва можем да очакваме още изненади от тях. За изработване на етикетите на серията Native Лора използва орнаменти от БГ Пафти – елементи от колани за национални носии. Идеята за връзка с България на вината я насочва към тях след дълго търсене.

Най-високият клас вино от Каберне Совиньон попада в серията Cuvee на Върбовка. То е едносортово и от реколта 2016. Отлежава в иноксови съдове заедно с дъбови алтернативи – два вида дървесина с различна степен на изпеченост за 6 месеца. Това е най-голямата серия на винарната – 15 000 бутилки. Семейството смята, че 2016 е особено сполучлива за Каберне Совиньон и решава да произведе повече от нея. Гроздето идва от село Дойренци, Ловешко. Освен, че се нарежда на 36та позиция в класацията на Дивино Топ 50 за 2018, е също и първота сериозна самостоятелна творческа проява на братът-технолог Калоян. За Cuvee Cabernet Sauvignon 2016 винени специалисти му казват, че това е сериозна заявка да продължи да прави висококачествено вино.

Винарна Върбовка е избрала да се нареди сред бутиковите винарни в България и затова вината й няма да бъдат открити в големите вериги. Тези, които решат да ги пробват, могат да ги намерят в :

София : Вино Оренда, Enjoywine, Купаж, Темпус Вини, Балабан, Хляб и вино

Пловдив: Вино Култура

Стара Загора : Магазин Кент

Велико Търново : Vino Veritas

Варна : Магазини Родопа Милк, Наздраве, Wine ground bottles and beans

Павликени: Магазин Абсолют +

Днес винарна Върбовка осигурява постоянна работа на 8 души, включително и членовете на семейството. Изправена е пред много изпитания и трудности от различен характер, а пандемията от COVID 19 внася допълнително напрежение и несигурност в бъдещето. Въпреки това Лора и Калоян отдавна са взели решение, че ще останат вкъщи, за да подкрепят семейството си, родното си място и българското вино. Лора е оптимист и смята, че след последните две години, в които винарната се появява на българската винена сцена, участвайки на фестивали и изложения, най-хубавите моменти тепърва предстоят. Подкрепата към родните продукти и малките производители, много често е поддържане на цели райони и на вярата, че Българските занаяти имат бъдеще.

Автор

Павлин Иванов

Мисия Хараламбиеви – трепет към българското, немска дисциплина и френска грация във винен контекст

Мисия Хараламбиеви – трепет към българското, немска дисциплина и френска грация във винен контекст

Във времето, в което COVID 19 ни е натикало в домовете ни и не виждаме изход от ситуацията, всички ние имаме нужда от герои, примери за следване и надежда за по-добро бъдеще. Именно затова реших да представя завладяващата история на Хараламбиеви – винените герои на Северен Централен район, или по-точно Плевенско.

Град Плевен е известен с Лозаро-винарския си институт, пещерата Музей на виното в парк Кайлъка и старите си традиции в лозаро-винарството. Там от край време всеки по-възрастен човек притежава малко лозе от около декар, което обработва за производство на вино за лична консумация. За съжаление тази традиция все повече отмира с тренда на застаряване на населението в региона и обезлюдяване на селата.

Като един плевенчанин винаги съм бил изключително емоционален, когато се заговори за родния ми край, а след като навлязох в света на виното, също и когато районът се споменава на винена тема. Именно затова бях приятно изненадан на миналогодишното издание на DiVino.Taste в края на ноември, когато за първи път се срещнах с Хараламбиеви(https://www.haralambievi.com/) и техните вина. Какво си казах тогава ? „Светлина в тунела има“. Не само защото това беше самотният винен герой на Плевенски регион – единствената изба в областта, а и защото вината бяха впечатляващи, отличителни и нищо, показвано досега на българската винена сцена. В това се убедих не само аз, но и голяма част от винената общност, както и много любители на магическата течност. Каролайн Гилби, Master of wine, и традиционен изследовател на български и балкански вина, изморена от дългите дегустации почти подминава щанда, но опитвайки вината остава учудена и веднага улавя характера на Севера, остава очарована от Пино Ноар-а на Хараламбиеви, като го определя като много „по-различен“ от опитваните български представители на сорта.

За мен, а и за много хора в бранша, винаги са били важни не само вината, а и хората, които стоят зад тях. Митко и Цветелина, основатели на изба Хараламбиеви(https://www.haralambievi.com/) грабват с благородство, мили думи, страст към най-миниатюрния детайл, когато говорят за лозята и вината, и пословично трудолюбие. За тях лозаро-винарството е начин на живот!

Как започва всичко? Историята на Митко и Цветелина е не по-различна от житейските истории на много от нас. Това, което я отличава, е, че в продължение на десет години не спират да следват мечтите си и ги сбъдват. Цветелина, родом от село Садовец, Плевенско, като всяка една студентка (тогава Индустриален мениджмънт в Технически Университет, София) отива на студенстски бригади в Америка през летата на 2007 и 2008 г. Там се запознава с ресторантския бранш и според нейните думи това е много ценен опит, който я оформя за цял живот. Учи я на стриктност, дисциплина и целеустременост. Завръща се в България и в един етап от живота си живее именно в Садовец, а през 2009 г. там се среща с Митко (лесоинженер по образование и човек, обичащ и силно свързан с природата), като разбира, че е открила точната половина. Както се случва и във филма ‚Добра година“ с Ръсел Кроу и Марион Котияр, младата двойка твърдо заявява, че ще остане в региона и ще стартира проекта Хараламбиеви.

Всяко начало е трудно и освен с романтика е изпълнено и с денонощна работа. Започват начинанието с първия си лозов масив от 90 дка край село Садовец. Лозето е кръстено „Калугерица“, а името му идва от една малката пойна птичка Калугерица, която Митко открива по време на засаждане на лозето. Парцелът е разположен на 180 м надморска височина, на левия бряг на река Вит, на стратегическо място, където падат повечето валежи в местността. Почвите на масива са сиви-горски, върху варовикова основа, много добър чакълест дренаж и типичния за Плевенско – карст или варовик. Карстът е една от основните причини Митко и Цветелина да изберат точно тук да засадят лозята си – тероарът е уникален за България. Определят го като българската долина на Лоара. Митко и Цветелина са класици, но и модернисти, мечтатели, експериментатори и най-вече оптимисти. В търсенето си на най-добрия посадъчен материал започват да работят с лозарския институт във Фрайбург, Германия и от там вземат експерименталните сортове Соларис, Мускарис, Шойребе, Каберне Кортис, които засаждат в лозето в местността „Могилите“ между селата Петърница и Горталово. Последният сорт, който е червен, се отличава с много ранно зреене – края на август. Дава концентрирани, добре оцветени вина, представляващи интерес за лозарите.

Истинският диамант в колекцията на фамилията, тяхната най-голяма винена любов, е местният и произведен през 1976г. в института в Плевен сорт Кайлъшки Мискет. Кръстоска е между Хамбурски Мискет и Вилар Блан. Типично за него е, че зрее по-късно от останалите мискетени сортове и запазва високи киселини, за разлика от Мускат Отонел. За реколта 2019 го прибират на 5ти септември. По време на ферментацията му цялата изба се изпълва с цветни аромати и този вълнуващ момент се запечатва завинаги в спомените на Цветелина. Хараламбиеви са сред малкото, осмелили се да представят този изящно-деликатен сорт. (Само още една изба – Върбовка, от района на град Павликени, Търновско произвеждат вино от него в България).

Семейството на засадените сортове в лозето „Калугерица“ се допълва от френската елегантна госпожица – сорта Пино Ноар. Или поне това е определението за него, което стилистично нарежда вината от сорта до тези от Бургундия и Лоара. Устремът на Хараламбиеви не свършва до тук и те също въвеждат модела „single vineyard“, който е особено ясно отнесен към сорта Пино Ноар и неговите три различни лица от три лозови масива. Когато етикират серията си „Trois Visage“, съставена от ‘’Blanc de Noir’’, ’’Rose de Noir’’ и ‘’Rouge de Noir’’, те поставят на етикета името на лозето, от което идва гроздето. Договорът, койтo сключват с майката природа е, че всяка година в зависимост от характеристиките на реколтата, ще променят източника на грозде за всяко от вината. Или ако тази година масивът за „Blanc de Noir“ е „Калугерица“, то следващата година може да е „Над Пещерите“ или „Дъбника“.

Споменавайки ги, време е да представим и останалите лозови масиви, за които Митко и Цветелина говорят с много любов и доза сантименталност, отнесена към индивидуалните им особености. Всеки един от тях има своето определено място в сърцата им и собствена история.

Лозе „Дъбника“ край с. Горни Дъбник е разположено също на левия бряг на река Вит върху типичните за Плевенския край плодородни мощни почви върху варовикова основа, добре дренирана от чакълестата тераса на реката. Обхваща 150 дка, намира се на 180 м надморска височина и е емблематичен, тъй като е разположен до пътя София-Плевен и ясно се забелязва от там. Има европейски изглед – красив и подреден и оставя блага енергия и надежда в душата всеки път, когато се взреш в него. Надежда, която кара Хараламбиви да мислят, че точно там биха изградили бъдещ туристически посетителски център за вино-откриватели. На него са засадили местния, също дело на Плевенския лозаро-винарски институт сорт Рубин, както и Пино Ноар, Мерло и единствения бял сорт там – Мускат Отонел.

Лозе „Могилите“, край едноименната местност се намират между двете села Петърница и Горталово. Тук вече отиваме на десния бряг на река Вит, в ниската част на Предбалкана и надморската височина е 300 м. Обхваща 210 дка и се характеризира с плитки сиви-горски почви върху карстова основа. Масивът се намира непосредствено до извора на малката рекичка Петърнишка бара, един от притоците на Вит и до гора, която е климатична преграда за района. Проектът Турски поток преминава точно през тази местност и се налага част от лозята да бъдат изкоренени, но за щастие много малко от тях. Масивът „Могилите“ е най-младата придобивка на семейството – от 2015 г. и по него се стига само по земен път. Затова стратегически позиционират немските си устойчиви сортове в него.

Стъпка по стъпка, с много грижа, търпение и труд Хараламбиеви градят своята гордост. От 2012 г. Митко и Цветелина добавят към семейния имот и лозе „Над пещерите“ до село Петърница. Това е и най-големият им масив от 350 дка. Почвите тук са с много тънък слой, отново сиви-горски върху карстова скала. Районът е живописен. От лозята има изглед към красив каньон. Лозето е разположено върху средната част на склон над 5 пещери, една от които има „комин“ в лозето. Тук са насадени международните сортове Совиньон Блан, Шардоне, Гевюрцтраминер и Пино Ноар.

Цветелина и Митко са силно повлияни от немската и френската школа, когато става въпрос за винификация. И макар да се учат сами на доста от тънкостите на занаята, се обръщат за консултация и към нашумели имена сред българските технолози като Николай Кръстев (Царев Брод), Петър Георгиев (Росиди) и Радостин Милков, или познати като тандем „Виностудио“, което е техния обединяващ консултантски проект. Всички те стоят зад едни от най-новите приключенски и експериментални вина на българския пазар като Пет Нат Ризлинг, бяло вино от сорта Гергана, розе от Евмолпия, Пет Нат Мавруд и различен прочит на Рубин и Мавруд в лимитираните серии на Милков и Георгиев. Когато за първи път Митко и Цветелина отиват при Николай Кръстев за да проведат консултация, той се опитва тактично да ги разубеди да не се впуснат във вече наводнения от вина български пазар. Посещението до лозята обаче коренно променя скептичността му и го уверява в уникалността на тероара и потенциала на региона. Дава им се зелена светлина от признато Величие на българската винена сцена.

И както пише на гроба на Яне Сандански : „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство.“, Цветелина не спира своите стремежи да се развива, да учи и да се самоусъвършенства. Записва„Технология на виното“ в УХТ Пловдив. Макар, че е майка на три деца, между грижите за семейството и лозята, успява да намери и време за учене. „Технология на виното“ явно не е достатъчно, решава и че WSET Level 3 ще добави ценни знания към вече придобитото. В Wine and Spirits Academy Bulgaria (https://wsab.bg/?page_id=391) се среща с личности като Александър Скорчев, Едуард Куриян (https://rossidi.com/) и Димитър Николов (https://apollowine.com/), които дават други измерения на мечтите й, определя ги като много успешни и вдъхновяващи лектори.

Слоганът на семейство Хараламбиеви е :“Виното е нашата любов, лозето е нашият импулс.“ Изразява се и в концепцията им за правене на вино. Прекарват по цял ден на работа в лозята, всяка сутрин стават с мисълта за тях. За да оцелеят финансово през тези 10 години и да си подсигурят устойчивост, докато лозята им достигнат своя оптимум в развитието си и докато създадат вина, достойни за бутилиране, продават висококачествена суровина грозде, както на други изби, така и на местни крайни клиенти, а също и наливно вино. Ето, че заветната първа за бутилиране реколта 2019 пристига. Разбира се, не минава без премеждия. Почти през целия сезон на растеж вали. Както казват : „Късметът идва при подготвените.“ Късметът идва и при Митко и Цветелина след дългите години упорита работа. Дъждът спира точно по време на цъфтежа, за да узрее една страхотна по техните думи реколта за бели сортове и първата на Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/).

Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/) и отлежаването на вината в дъб. Митко и Цветелина не са привърженици на прекомерното използване на дъб, а само когато е необходимо. Следвайки световните тенденции във винопроизводството, те правят балансирани, елегантни, грациозни вина, дават възможност на отделните сортове сами да се изкажат, на тероара да загатне своята неповторимост и на виното да бъде себе си. В тази връзка семейството има само 3 чисто нови френски дъбови бъчви по 500 л. За реколта 2019 ще ги използва само за сортовете Рубин, Каберне Фран и за една отделна партида Шардоне. Описаните три все още отлежават в дъбовите бъчви.

Поглеждайки отделните им серии вина, етикиран като The Chosen One е техният Совиньон Блан. Решават да засадят този стар френски познайник заради търсенето на пазара или с други думи пазарът сам си го избира. В серията Trois Visages капризното дете Пино Ноар показва трите си лица в бяло, розе и червено вино. Да, бяло вино от червен сорт. След Едуардо Миролио се намери и друг смел производител да прочете бургундския сорт с български очила. В серията Royal, винарната отдава почит на истинските кралски или традиционни сортове – Blanc за Шардоне и Dark за Каберне Фран. Тук Шардоне има друга мисия – според стандарта на Хараламбиеви да се изяви без дъб или да отдаде своята свежест и плодовост по непринуден и изчистен начин. И ето, че е оценен в ТОП 50 класацията на Дивино – нарежда се до вината от 20-то до 50-то място. Каберне Фран все още отлежава в дъб, но се очаква да се появи през септември тази година. Той е другата слабост на семейството, което е убедено в огромния му потенциал в България. Отличителният му и неподправен характер се изразяват в пиперливите нотки, лесни за разпознаване от първа глътка. Сортът е засаден в три от парцелите им, но всеки един от тях е микровинифициран или обработен в отделен съд. Митко и Цветелина имат силна вяра в местните сортове и тяхната бъдеща роля на българската, а защо не и международна сцена. Този техен порив намира изява в серията H`s или по-просто Haralambievi`s (https://www.haralambievi.com/).

Червеният сорт Рубин, кръстоска между Сира и Небиоло, по-широко разпространен в Южна България, се представя на високо ниво и на север. Цветелина споделя, че тук, повлиян от по-хладния климат, или по-точни климат на екстремуми и големи амплитуди, задържа по-високи киселини и придава съвсем различно измерение на крайния резултат – виното. Хараламбиеви държат на бутилковото отлежаване и смятат, че то е задължително за правилното развитие на виното. На белите си сортове дават поне 6 месеца, а на червените повече – 12 месеца, ако е необходимо 18 месеца, после още 6 в бутилка.

 

Икономически двигател в Северен Централен район. Въпросната първа и историческа 2019 реколта за избата е 50 000 бутилки. Това все още ги поставя на винената карта като малък производител. За сметка на това избата дава работа годишно за 4000-5000 човекосмени, като само по време на гроздобер дневно работят 60-70 сезонни работници, като гроздоберът там продължава от 10 август до 20ти октомври. Постоянно в техният екип място заемат Мениджър лозя и четири работници, постоянно заети в избата в Петърница и на лозята, както и на двама човека търговски екип в София – техен бранд мениджър е Николай Йорданов, който има големи заслуги за старта на избата. Загрижеността и сплотяването им с местната общност, ражда и проекта за дуално обучение със селскостопанското училище в Долни Дъбник. Откриват паралелка лозарство, а учениците по договор изкарват стажове в избата и имат възможност да продължат да работят за нея след края на периода.

Пандемията от COVID19 се случва в най-неблагоприятния момент за семейството –броени дни след като на пазара излиза първата им реколта в бутилка. Семейството инвестира в дизайнерски етикети, изработени от небезизвестния Стефан Гьонев, модерна визия и няколко официални представяния на вината пред професионална публика. Цветелина смята, че въпреки, че кризата ще се отрази стресиращо на пазара, той просто ще се пренареди и по-добрите дори ще са в по-изгодна позиция, смята, че не е моментът да се предават, а напротив – с безкрайния си оптимизъм да бъдат гъвкави и адаптивни към ситуацията, за да дочакат по-добри времена. А за тях семейството вече има мечта – създаване на туристически посетителски център до село Горни Дъбник. Нова инициатива, нова възможност за икономически изостаналия Плевенски регион, нова борба, нов лъч надежда, нова страница в историята на семейна изба Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/).

Автор

Павлин Иванов

Covid 19 – Какво следва в света на виното ?

Covid 19 – Какво следва в света на виното ?

Вече повече от 2 седмици всички ние стоим затворени в къщите си, треперим при мисълта, че COVID 19 всеки момент ще почука и на нашата врата и ще потърси своя дан. Четем пълни с негативизъм новини, освен на здравни, също и на икономически теми, и във всяка една от тези статии, репортажи и видеа, окриваме все едно и също изречение :“ Пандемията ще доведе до дълбока и непозната до сега икономическа криза“.

Повтаряйки това изречение, бавно и сигурно се потопяваме в един свят на страха, контролиран от инстинкта за оцеляване и забравяме да анализираме ситуацията, четейки информацията от статии, написани след минали кризи. Информация, идваща от източници, които безпристрастно споделят факти от вече случили се събития. Именно затова, като един страстен почитател на вино, реших да направя проучване как всъщност са се случили нещата в света на виното през изминали периоди на рецесия.

Икономически кризи е имало и ще има. По правило на всеки 10 до 15 години се появява рецесия, намаляване на консумацията, която освен унищожителни за икономиката (в това число винената индустрия) последствия, има и корективен, пречистващ, катарзисен характер и ражда нови модели за развитие. Да, прочиства пазара от пренасищане, продукти с ниско качество и ненужна консумация.

Как това влияе на винената индустрия? Ето и няколко тренда, които може да наблюдаваме в следващите месеци и години, а някои от нас може би вече са наблюдавали :

Picture : Irene Credenets, Unsplash

  1. Винената индустрия ще се ориентира все повече към производство на вина без отлежаване в дъбови бурета. Или поне не нови такива. При цена над 1000 евро за чисто нов барик, много малко производители биха си позволили да купят такива за следващите няколко реколти. А какво значи това – евентуален бум на тероарни вина с всички техни съпътстващи определения – експресивност на сортовия характер, по-малко човешки фактор, био и биодинамични вина или с две думи – по-близки до природата. (https://winesvinesanalytics.com/features/article/64854/Whats-Good-About-The-Recession)
  2. Липса на пренасищане на пазара. Ако определени брандове, които не са особено отличими, могат да пробият във време на икономически бум, то със сигурност не биха успели при свито търсене. Това ще отсее качествените и т.нар занаятчийски вина от масовите производители. Тук е нужно да се спомене, че това ще се случи само ако тези производители вече са създали своите канали за продажба. Големите играчи на пазара отдавна са изградили своите търговски мрежи и само ще поддържат утъпканите вече пътища.

Picture, Irene Kredenets, Unsplash

3. Автоматично създаване на по- висока стойност в по-ниския ценови сегмент. Клиенти в луксозния или премиум класа винаги ще съществуват и много от тях няма изобщо да бъдат повлияни от икономическата криза. За разлика от тях, потребителите от средната класа, склонни да пазаруват луксозни стоки по време на стопански подем и сигурност, ще ограничат сумата за пазаруване и ще се насочат към поне едно ниво по-надолу по стълбата. А именно – в среден ценови клас, където съотношението цена/качество е трудно за побеждаване. Това ще се случи и при средностатистическия производител, притежател на собствени лозя. Вместо да произвежда бутилки, които струват над 30 евро, ще се ориентира към такива на цена 10-15 евро и гроздето, използвано за висок клас ще бъде оползотворено в среден. Така печелившият ще бъде негово Величество крайният консуматор. А същият този производител ще създаде канал за продажби в този сегмент, който ще продължи да развива и след края на кризата. По време на бум това е много по-бавно и по-трудно случващ се процес, изискващ по-големи инвестиции за маркетинг и реклама в по-конкурентна среда. Или с други думи – малки обеми, но и по-малка конкуренция.

Picture :  Unsplash

4. Победа над създалия се тренд за недостаъчно бутилково отлежаване на вината. Навикът, особено относим към българския потребител, да не изчаква достатъчно реколтите с потенциал за стареене, а да ги привършва млади и зелени, ще бъде ограничен. Поради факта, че ще намалее покупателната способност, със сигурност голям брой бутилки по-висок клас от последните няколко сполучливи реколти ще остане в избите. Ще им бъде даден шанс да разкрият истинската си същност. И тук отново в контекста на българското вино, ще бъде дадена възможност на подценявани български сортове да покажат своя потенциал и то пред по-широка аудитория.

Picture : Jean Luc Benazet, Unsplash

5. Откриването на актив „fine wine за съхраняване на спестяванията.

Разгледани като стокови индекси, топ вината в света (Бордо, Бургундия, Шампан, Италия, Калифорния) доказват, че по време на всички предходни рецесии не отбелязват толкова резки спадове като акции от фондовата борса например. Разбира се, като всеки един актив, понижават стойността си първоначално, но с течение на времето се възвръщат до нивата преди кризата и дори ги надминават. Затова много инвеститори по света включват в портфолиото си вино под формата на закупуване на дялове в индекси или физически вина. За период от 10 години е потвърдено, че портфолио, съдържащо и ’’fine wines’‘ е с най-висока стойност, сравнено с други такива в акции и облигации. (https://www.wineinvestment.com/wine-blog/2020/03/market-turmoil-cult-wines-perspective/

Picture : Random Institute, Unsplash

6. Някои все пак ще се възползват от разнообразието на пазара.

По време на рецесия обикновено се затвърждава консервативният подход към избиране на вино – купува се това, което е познато без излишни прояви на риск и приключенство. Това не важи за поколението на милениълите или тези, които обичат да експериментират. Те със сигурност прекарват повече време онлайн и са склонни да сравняват цени, да търсят и да се възползват от изгодни предложения. Като се добави към това и фактът, че много от тях прекарват деня си пред компютъра и работят от вкъщи, то развитието на онлайн продажбите на вино ще бъдат истински благодатно за тях време. От друга страна много клиенти, които нямат навици за онлайн пазаруване, ще преоткрият интернет пространството. Ще го преразгледат и винопроизводители, дистрибутори и ритейлъри. Това ще доведе до по-висока компютърна образованост на служителите, развитие на нови рекламни и маркетингови подходи, а от там – смели крачки към неизбежната дигитализация на българското общество. А тя със сигурност ще закрие много работни места, но и ще даде възможност на нови да бъдат открити. Разбира се, ще бъде само за желаещите да учат и да се преквалифицират.

Picture : Erik Mclean, Unsplash

7. Завръщане към земята или с други думи към корените. Ето, че сме пред прага на затварянето на стотици ресторанти, хотели и физически търговски обекти. На практика това означава, че между 50 000 и при по-тежки прогнози дори 500 000 души в България са заплашени да изгубят работните си места. Българското селско стопанство отдавна се оплаква от обезлюдяване на малки населени места, отлив на работници от индустрията към големите градове и сектор услуги и все по-трудно намиране на желаещи да се трудят, въпреки повишаването на заплатите. И ако до момента това беше шанс за пенсионерите да добавят доход към пенсиите си, вършейки сезонна работа, то и много хора в трудоспособна възраст, изправени пред дилемата оцеляване, биха се замислили да се върнат към работата във фермата и на полето. Някои биха го направили за сезон, а други може да преоткрият уюта на селата и близостта до природата и за по-дълго. И ако досега винопроизводителите изпитваха родилни мъки с намирането на хора за гроздобер, твърде вероятно е да бъде отбелязана обратна тенденция тази година.

Picture : Maja Petric, Unsplash

8. Подобряване на обслужването в хотели и ресторанти и по-високо ниво на образованост.

Сферата на хотелиерството и ресторантьорството е неизменно свързана с винената индустрия и е един от двигателните центрове на продажби. И когато след дългоочакваното отваряне на обектите част от тях са полупразни, нивото на обслужване ще бъде неизбежно повишено, а заедно с него и винената култура. Малкото клиенти, които носят бизнес, ще бъдат третирани като удоволствие и чест, а не като даденост. Персонал и собственици ще се замислят как да ги впечатлят, за да похарчат повече, а и да се върнат обратно. Хората, които останат ще приемат работата си не само като работа, а като професия, в която винените знания имат огромно значение.

Picture : Jay Wennington, Unsplash

9. Връщане на българи от чужбина и частично увеличение на потреблението.

Немалък брой българи вече се завърна от чужбина, изправени пред по-голяма опасност от заразяване с вируса в страни като Италия и Испания. Още много други може да се завърнат в близките месеци и години. Това може да увеличи процента на безработица, но също така ще увеличи макар и минимално потреблението в страната. И въпреки, че цялостното потребление ще намалее, то благодарение на тази вълна нещата може и да бъдат по-розови до известна степен. Дали това ще засегне потреблението на вино? Във време, в което се препоръчва употребата на алкохол като предпазно средство – защо пък не. Когато става дума за алкохол, българинът е способен на чудеса.

 

Описаните по-горе тенденции и част от тях мои собствени мисли може да не се случат или поне не точно в този си вид, но едно е сигурно. Перфектната буря е тук и ще промени целия свят и заедно с него и винената индустрия. От нас самите зависи да гледаме позитивно на случващото се и да бъдем гъвкави и адаптивни във времената, които се задават. Нека от време на време поглеждаме назад в историята и се учим от нея, за да не допускаме същите грешки като преди. Нека построим един нов винен свят заедно!

Picture : Allie Smith, Unsplash

Автор : Павлин Иванов

Picture : Jereny Bishop, Unsplash