+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com
Балар – мъдрост, витализиране и още нещо.

Балар – мъдрост, витализиране и още нещо.

2006 г. е не просто последната година преди влизането на България в ЕС и отваряне на границите към Европа, но също и годината, в която се ражда винарна Балар – един обещаващ проект, който отваря съвсем различни измерения за производството на вино. Всичко започва със засаждането на лозята от 140 дка около язовир Скалица, на 36 км югозападно от град Ямбол, в подножието на Манастирските възвишения. Изобилието от слънчеви и топли дни, малкото количество валежи, надморската височина от 150-200 м оформят тероара, където Мускат Отонел, Гевюрцтраминер, Каберне Совиньон, Сира, Малбек, Мерло, Пти Вердо, Карменер и Темпранйо намират своя дом. Пъстра палитра от участници, също колкото и историята около начинанието Балар. Мечтите и копнежите на девет приятели от Ямбол да пият вкусно вино от собствени лозя се превръщат в реалност. Първото вино се появява през 2009 г., а от тогава насам много К се нареждат в короната на Балар.

Какво е К ли? К е съкращение за купаж, защото хората зад проекта първоначално смятат, че ще произвеждат купажни вина и ги номерират от 1 до 9, в зависимост от сортовете. С реколтите сортовете в купажите се променят, но стилът и характерът им се запазва. Вината от серията К отлежават между 4 и 8 месеца в 225 л бъчви от френски дъб и поне година в бутилка. Избата произвежда около 30 000 бутилки годишно, без амбиции за повишение на количеството. Качество е концепцията, издигната в култ. Зад грижата за качеството застава Диана Стоянова и Светлана Коева – технолози във винарната и едни от главните участници в непоправимата уникалност на концепцията.

И ако К е крепостта, твърдината, където червените сортове смело изразяват своите качества и особености, то Баларина е символ на изяществото, нежността и ефирността на белите и розовите вина. Баларина е една игра на думи, чувство за лекота и свежест и също красивата и омайна дама на Балар. Тя е естествено игрива и гъвкава като балерина и ухае нежно и закачливо.

Балар е старобългарска дума, която значи мъдър човек, мъдрец. Казват, че до мъдростта не се стига бързо, а понякога и цял живот не е достатъчен. Водени от спонтанност и стремеж към естественост, в Балар достигат до идеята за витализирането. Практика, позната от Масару Емото, но в малко по-различен вид. Японецът замразява вода след дългото й излагане на музика или изговорени думи и след това снима кристалите й, за да установи огромна разлика в структурата с обикновената вода. Концепцията на Балар е енергия на вибрации, които влияят на молекулния заряд на течността и променят аурата на материята. Вибрациите идват от музиката, която се пуска на избрана бъчва с вино и чрез специално устройство се разпръскват само във вътрешността на самата течност, без звукът да достига външната част на помещението. И след като решението е взето, през 2013 е даден старт на витализиране на първото вино, купаж между Мерло и Пти Вердо в равни съотношения. 9 са симфониите на Бетовен, като първи избор за музикален съпровод в процеса на отлежаване на виното е Одата на радостта.

Смята се, че нечетните симфонии са най-добрите от този автор и именно затова се появява серията от К1 до К9. 2016 е втората реколта витализирано вино , където отново се изявяват Пти Вердо и Мерло, но този път в съотношение 60/40, а за съпровод е използван Вивалди.

И след като експериментът е завършен, витализираното вино има нужда да бъде изолирано. Винарна Балар използва бутилка с платинено покритие за тази цел. От първата реколта са произведени  320 бутилки, а от втората 1180 бутилки или 4 бъчви. Как достигат до идеята ли ? В търсене на друго измерение, нещо различно от обичайното общочовешко разбиране. За да доставят наслада, да бъдат полезни или просто за да добавят сантиментална стойност, без причина, но неслучайно, следвайки вътрешен инстинкт. През май 2019 г., след шестгодишно очакване, Балар най-сетне получава заслужено признание – патент за изобретение от българското патентно ведомство. Но не само винарната, а и купувачът на вината получава късче уникалност – единствено по рода си витализирано вино, създадено по патентована технология.

И както всяка нова инициатива бива оценена, така и  медалите за вината на Балар не закъсняват : златен медал за витализирано вино 2013 от London Wine Experts Awards, златен медал за витализирано вино 2016 от Балканския международен фестивал в София; Златни медали за Розе Баларина 2018 от Frankfurt International Wine Trophy и за Розе Баларина 2017 от Винария Пловдив.

Случайността е водещ фактор в много ситуации, но  при Балар случайно или не, те са единствената винарна в България, а може би и в света, която използва подобна технология за отлежаване на вината си. Търсейки съвет за тази смела инициатива, те откриват винарни във Франция, които използват музика в лозята си или в процеса на ферментация, мандра в Швейцария, която отлежава сирената си с музика, но никога изба, която пуска музика на вината си директно в бъчвата по време на отлежаване. Следвайки житейския път старите българи достигат до своя собствена мъдрост или историята се повтаря – спонтанно, интуитивно и без случайности.

 

Не е случайно и завръщането в България през 2019 г. на младата Мариана Върбанова – дъщеря на един от съоснователите на проекта Балар. След седем години, прекарани в Брюксел като консултант по европейски политики, семейната мисия я връща обратно в родината, за да стане посланник на уникалните по рода си вина, произвеждани в село Скалица. Магията на виното приласкава поредния си последовател – със стъпването си на българска земя Мариана отправя цялата си енергия към вълшебната течност – става съсобственик на винарната, учи WSET Level 3, мечтае за още винени приключения и не спира да опитва интересни вина, да прекарва време в избата и да пътува до нови дестинации. Всичко това за по-малко от година в родината. Със сигурност бъдещето на проекта Балар е в сигурни ръце и можем да очакваме само приятни винени изненади в бъдеще.

 

АВТОР : ПАВЛИН ИВАНОВ

Сандански Мискет – бялото цвете на Мелнишки регион

Сандански Мискет – бялото цвете на Мелнишки регион

Много мнения съществуват по въпроса кои точно да бъдат идентичните за България бели сортове. Безкрайните спорове са породени от раздвоението между качеството на произвежданите от международни сортове вина и уникалността на чисто българските сортове.
За мен лично Сандански Мискет е символ на изключителен характер, дипломатичност, но и устременост. Устременост към изразяване на разнообразен тероар, финост, изтънченост, но и също войнственост. Войнствеността му изпъква в силната концентрация на плод, интензивни аромати и безкрайна свежест. Сякаш води непрестанна битка с неумолимия пек на Мелнишкия регион, за да изпрати своето послание към света : „Не, няма да се предам, ще дам най-доброто от себе си.“
Такава е историята и на двама от неговите производители – Виа Верде и Вила Мелник. Имах възможността да опитам Сандански Мискет реколта 2018 и от тези винарни.
За Виа Верде Сандански Мискет е стар познайник и това е тяхната втора реколта след 2016, която беше проявление на елегантност, дълбок израз на тероар и богатсво на няколко вида плод – цитрусов, праскова и екзотичен.
Именно затова бях изключително любопитен и развълнуван, когато се отправих към техния щанд на изложението на независимите винопроизводители в Лондон, с идеята да опитам първото си вино за деня.
Знаех, че това ще е новата реколта Expressions Сандански Мискет 2018. Съвсем случайно се оказа, че ще имам възможността да го дегустирам заедно с наскоро бутилирания за първа година Aplauz Вила Мелник Сандански Мискет 2018.
Двете вина са произведени от лозя със съвсем различен тероар. Сандански Мискет на Вила Мелник идва от лозята им до село Хърсово, на 250-300 м надморска височина, от песъкливо-глинести почви. Този на Виа Верде от село Илинденци, 580 м надморска височина и варовикови, карбонатни почви. Оносително високо разположените лозови масиви и на двете винарни изиграват своята роля за запазената висока киселинност на двете вина – синоним на свежест, която до известна степен произхожда и от характера на самия сорт. Различните почви изиграват своята роля и Сандански Мискет на Виа Верде има много по-силно изразена минералност, която не може да бъде пропусната и на носа, и на небцето.
При Сандански Мискет на Вила Мелник тя съвсем не липсва, но е изразена съвсем деликатно и дава впечатление за допир на планински поток с каменисто речно легло. Или усещане за елегантност на носа и небцето.
Датите за гроздобер на двата производителя също се различават, както и размерът на произведените от тях серии в брой бутилки. Вила Мелник, поради по-ниското разположение на лозята си и малко по-топъл климат, прибират реколта 2018 в края на август, а колегите им от Виа Верде в самото начало на септември. Виа Верде са избрали Сандански Мискет за техен основен бял сорт до този момент и тяхната серия е с производство от около 4000 бутилки. Вила Мелник винифицира и други бели сортове и затова от 2018 Сандански Мискет имат произведени около 2000 бутилки.

Вероника Василева, част от екипа на Виа Верде държи в ръцете си бутилка Expressions Сандански Мискет 2018.

И така Expressions Сандански Мискет 2018 – изключително интензивно и комплексно на аромати на носа вино – тропически, екзотичен плод – манго, узряла праскова, узряла червена ябълка, личи. Същите вкусове се пренасят и на небцето, подкрепени от плътно, добре изразено тяло, сочност на плода, но и елегантна свежест, която не позволява виното да се усеща прекалено тежко, а по скоро изключително добре балансирано. За високото качество добавя и дългия послевкус, който остава на езика за минути след първоначалното опитване. Вино, което бих препоръчал за дългите и слънчеви летни дни, но също достатъчно сериозно за комбиниране с много видове опции за храна – свежи салати, печено на грил пилешко, печени зеленчуци, ястия със сосове от екзотични плодове, морски дарове, свежи сирена и кашкавали, а защо не и с ястия със сметанови сосове – паста.

Милица Зикатанова, част от екипа на Вила Мелник, държи в ръцете си бутилка Aplauz Сандански Мискет 2018.

Aplauz 2018 Сандански Мискет на Вила Мелник – символ на женствеността и деликатността на този сорт, в контраст на изобилието, представено по-горе от Виа Верде. Или напомняне за дипломатичността на сорта – повдигнатост, идваща от специфичен парфюм, или мускатовия му характер, разнообразие от цитрусови плодове – грейпфрут, узрял лимон и не на последно място нотка на мед, която не може да бъде открита във виното на техните съседи. Сладост за душата, която откривам в едно изцяло сухо вино, с комплексност на аромати, средно тяло, изключителна елегантност и дълъг финал. Препоръките за храна са същите и тук, като единствено изключвам ястия със сосове от тропически плод и бих ги заменил с такива от цитрусов. Също бих предпочел Aplauz за чаша преди началото на обяд или вечеря. И двете вина ме привличат и изкушават с различната си природа, естественост, безкрайна палитра от вкусове и светове, в които ме пренасят, когато ги опитвам. Определено един от любимите ми сортове и две от предпочитаните вина от него.


С нескрито любопитство ще очаквам следващите реколти, както и да опитам същите вина след няколко месеца, с цел да наблюдавам развитието им в бутилка. Началото със сигурност е обещаващо както за самите вина, така и за сорта Сандански Мискет. С оглед на миниатюрните насаждения от този сорт, може да се разглежда като експериментален и бутиков в същото време, с потенциал да се нареди сред водещите български бели сортове.

Среща с младите български винари

Среща с младите български винари

Един от интересните майсторски класове на Дивино тази година беще срещата с младите български винари. Много истории бяха разказани за това как тези хора, отдали се на една от най-древните професии в света, се изправят пред реалността в българската винена индустрия и как се адаптират и учат, пътувайки и следейки световните трендове.

Майсторският клас бе воден от Георги и Влади Ванкови, стоящи зад проекта „Всичко за виното“ – магазин за винопродукти във Варна. Основната тема за обсъждане бяха възмойностите пред младите винари за пътуване до други винопроизводителни страни и специализации в чуждестранни винарни. Работата на договор за един сезон в България и разликата в сезоните в различните полукълба в континенти като Австрлия и Южна Америка на практика позволяват в рамките на една година да бъдат завършени две винарски кампании, а според водещите класа за по-мотивираните и до 3-4 дори. И ако първата мисъл на човек е относно финансовата част на тези експедиции или колко добре ще бъдат заплатени тези хора за неуморния си труд, то на практика според разказите в залата най-ценният подарък за авантюристите остава опитът, срещата с нови култури, възприемането на нови технологии за производство на вино, опознаване на отдалечени винарски региони и техните климатични особености.

Според Георги и Влади престоят в Австралия и Нова Зеландия е най-финансово изгоден, тъй като със спестените пари от сезона, прекаран там, младите ентусиасти могат да пътуват след това до Чили и Аржентина, където по техни думи ситуацията на държавно ниво не е много по-различна от тази в България. Или с други думи: по-ниско заплащане, неясни законови рамки или изцяло липсващи такива и ако това може да звучи непривлекателно, то от друга страна е благоприятна възможност за по-лесно влизане в страната и адаптация към местната култура. Най – невероятни са резултатите от тези практики. По думите на разказвачите ако дежурен технолог нощна смяна бъде хванат да спи по време на работния процес в Австралия и Нова Зеландия, то неминуемо ще бъде уволнен още на следващия ден. В същото време няколкочасова дрямка по време на нощма смяна в Чили и Аржентина в повечето случаи е нещо съвсем нормално, но въпреки нея качеството на произведените вина е доста високо.

Тук идва въпросът къде стои България в този пъзел? Отговорът : някъде по средата. Работата на младите български винари е високо оценявана не само поради дългите 15 часови смени, които те са принудени да дават при приемане на гроздето във винарната, но и заради тяхната мотивация за добри резултати, стриктност и отлична организация на дейността.

Но бидейки на своя почва тук в България са принудени да се борят понякога с мнението на собственици на винарни за по-ранна от нужната дата за гроздобер в името на предотвратяването на кражби на плод по лозята. Традиционен проблем е и съотношението количество/качество. Ако собствениците на винарни търсят по-високо количество за по-висок марж на печалба, то младите винари се стремят към по-ниски добиви и селектиране на гроздето в името на производството на по-малки количества, но по-качествени вина. И все пак младите български надежди признават, че моделът на бутиковите винарни, произвеждащи лимитирани серии вина от 2000-5000 бутилки е огромно предизвикателство, когато се стигне до износ поради търсените минимални обеми от вносители 20 000 + броя бутилки. Тогава какви са перспективите за българското бутиково вино ? Пробив на лимитираните серии висок клас вина във висококатегориййни ресторанти, които нямат нужда от високи обеми. Това вече се случва в Мишелин ресторанти в Англия, Белгия, Хонг-Конг, Съединените Щати.

На срещата с младите винари присъстваха основно технолози или студенти – бъдещи технолози, но можеха да бъдат забелязани и други лица. На самия завършек на срещата към водещите беше зададен въпросът: „След толкова много прекарано време в чужди винарни и безкрайните възможности за оставане и работа там при по-изгодни лични условия, какво е това, което връща младите винари обратно в България? “ Отговорът беше, че причините са много и индивидуални. Някои от технолозите са част от семейства, които притежават малки винарни и се връщат с натрупан опит и визия, които да вливат в семейния бизнес. Други не харесват живота в други страни и просто следват известната мисъл на англичаните : „ From the east to the west, home is the best.“ Като цяло обаче това, което връща младите винари в България е, че те силно желаят да помогнат на българското вино да се завърне отново на международната сцена, отчитайки огромния потенциал и възможности, които ще се разкриват пред страната ни в следващите години.

В ръцете на тези смели и непримирими пред трудностите, търсещи нови идеи хора, българската винена индустрия е в сигурни ръце. Тези млади надежди са факторът, който ще наклони везните в посока производство на качествени и вълнуващи вина, които да представят новото лице на България пред света.

Via Verde –По следите на зеления път…

Via Verde –По следите на зеления път…

Изглед от лозята в Левуново, долината на река Струма

Стремеж към хармония, свобода на изразяването, естественост, романтика, красота… Този лист би могъл да продължи до безкрайност, но това са основните елементи, които вината на Via Verde олицетворяват. Всичко започва от името Via Verde – превод от латински “зелен път”. Така както всички ние търсим в живота си зеления път, Виа Верде търси същата концепция в своите вина.

Идеята за  Via Verde се ражда в недалечната 2013 година, когато официално е открит първият лозов масив и прибрана първата реколта. Селата Илинденци и Левуново са не само населени места в близост до град Сандански, но и дом за лозята на проекта Via Verde – извор на слънце, светлина, близост с природата, естественост, както и мека топлина. Топлината, с която долината на река Струма гали всеки един грозд.

Грозде от лозята на Виа Верде

Средиземноморският климат на региона, големият брой часове слънчево греене и надморската височина от 400 до 600 м., на която са разположени лозята в Илинденци допринасят за уникалната комбинация от свеж, обилно узрял плод, допълнен от минералност, която не би могла да бъде пропусната и киселинност, прибавяща елегантност, структурираност и свежест към цялостния завършен вкус.

Водното конче, символ на Виа Верде

Via Verde вярват, че когато срещнеш водно конче, това е знак, че трябва да промениш живота си – да се вгледаш в себе си и да дадеш воля на своята същност. Именно затова водното конче е благословено да бъде символ на винарната. Тази промяна, търсене на новото и загадъчното, креативността, естествеността, се откроява във всяка една от четирите лимитирани серии вина – Debut, Expressions, Motif, Nomad Spirit. Знаейки, че хармония и пълнота трудно биха могли да се постигнат от първия път, Via Verde неуморно продължават да експериментират, търсейки завършеност и изпращайки множество послания към винения любител.

Аз се спрях конкретно на серията Expressions. Тук отново се откроява основната концепция на винарната – търсене на баланс между плод, който е оставен на свобода сам да изрази себе си без влиянието на дъбови бъчви и женствената свежест, бликаща от киселинността и минералността.

Expressions Сандански Мискет

И така резултатът… Бялото вино Сандански Мискет, приготвено единствено от този местен сорт грозде, събрано само от едно лозе е един истински триумф, победа на елегантността и феминистката изящност, която се прокрадваща във всяка една капка от виното. Средиземноморски полъх на фини аромати на грейпфрут, цитрусови плодове, допълнен от леки тонове праскова и тропически плод, с гладко изваяно и ненатрапчиво тяло. Наслада за небцето както сама по себе си, така и в компанията на свежи салати, морски дарове и лятна храна, с усещане за лекота.

Expressions, червен купаж от Каберне Фран/Ранна Мелнишка Лоза

И тук трябва да обърнем внимание на мотива за женитбата, изразен в купажа Ранна Мелнишка лоза и Каберне Фран, едно от червените вина в серията Expressions на Via Verde. Когато местен сорт като Ранна Мелнишка лоза се съчетава с чуждоземец като Каберне Фран, все още рядко използван и мистичен за България, всички тръпнат в очакване за резултата. А той е : напорист нюанс на фини подправки, червен пипер, добавени от чужденеца Каберне Фран, приветствани от изобилния и ароматен червен плод, сочност на узрели череши, умело съчетани от домакина Ранна Мелнишка лоза. И на финала двамата партньори оставят една загадъчна сухота, интегриран и балансиран танин, приканващи опитващия за още и още. Резултатът от тази пищна женитба, вещаещ безкраен празник на небцето би бил идеално комбиниран с червени свежи меса като агнешко, телешко, патешко, леко изпечени, за да бъде запазена сочността и поляти със сос от черен пипер или леко сладък компонент.

Опитвайки тези приятни изненади, описани по-горе е съвсем лесно да се запиташ : Кой стои зад този проект? Кой е виновникът това изящество да съществува?

Отговорът е неуморният, понякога дълъг цели денонощия труд на три дами, едно малко семейство – Марияна, Вероника и Мария. Майка, дъщеря и племенница, които не приемат сивотата на обикновеното ежедневие, а търсят магията на изяществото и неповторимостта във виното, лутайки се понякога между несгодите, с които виненият бизнес често ги сблъсква. Но тяхната жажда за хармония и завършеност ги тласка към още експерименти и нови и нови винени приключения.

И ето, че първите успешни резултати са налице.

Българските бели сортове – в търсене на идентичност

Българските бели сортове – в търсене на идентичност

България по традиция е производител и консуматор предимно на червени вина, но в последно време световните винени тенденции допринесоха за по-широко навлизане на белите вина в бита на българина и по-честата им консумация. Ако българските дами са били почитатели на други видове алкохол в миналото, то днес все повече от тях се обръщат към магията на виното, и по-точно бялото, което ги приласкава със свежест, лекота, възприемчивост. Така те се превръщат в основен фактор за популяризиране на златистата течност. Тук трябва да отбележа и здравословната диета, включваща салати, бяло месо, риба, които успешно се комбинират с чаша бяло вино и го правят все по-чест избор за напитка. Не на последно място е и завишеното търсене от младото поколение (18-25 години), за което бялото вино попада в категорията „ парти напитка“, измествайки все по-масово от там бирата. Това е само част от пъзела и би било неправилно да разглеждаме българския пазар като единствен консуматор на български бели вина. България изнася голяма част от винената си продукция и преоткриването на белите вина е явление, случващо се в световен мащаб.

В тази връзка важен и често задаван от българската винена индустрия е въпросът : „Какви бели сортове да се използват за производство на вино в България ?“ . Задаваме си го и ние – винените любители. И ако трябва да се наречем винени любители, то със сигурност сме изморени от безкрайните бутилки с етикет Совиньон Блан и Шардоне и търсим нещо необичайно, различно и отличително. България, по произход страна от Стария винен свят, но по тенденции днес вълнуващ и смел експериментатор от Новия свят, предлага много алтернативи на обичайните заподозрени бели сортове. Ключът към загадката са местни стари български сортове и тяхното възраждане, не без отдадените на работата си авантюристични нови български винари. Техните опити отново да поставят България на световната винена карта се свързват с 100% местни сортови бели вина, но също и купажиране на същите сортове с международни.

Възможност да бъдат оценени резултатите беше тазгодишното издание на Дивино – най – големият фестивал на български вина. Дивино 2018 представи много серии, направени изцяло от местни бели български сортове. Аз имах възможността да присъствам на майсторски клас „ Традиционни бели български сортове – настояще и бъдеще“, воден от Ники Кръстев, технолог на винарна Царев Брод.

От какво бях впечатлен ? От напредъка в качеството на вината, избрани за майсторския клас, от свежестта и елегантността на почти всички тях, но най-вече от прочувствените истории на технолозите и сомелиерите, които ги представиха.

Започвам с двете вина от Димят – „Sense of Tears“ 2017 на изба Марян и „Wine bridges“ 2017 на Екатерина Гаргова. Сортът Димят е стар български местен сорт, който заема 29134 дка насаждения, или 38% от белите български сортови лози, 9.5% от всички бели сортове в България и 4.8% от всички лозови насаждения в България. Плодът се отличава с лека ципа и характерен съпътстващ аромат на ванилия, толкова интензивен, че е трудно да бъде пропуснат. „Sense of Tears“ Димят 2017 е вино с плътно тяло, аромати на узрял цитрусов плод, праскова, дюля,мед, подправки, нотки на минералност, но с балансираща киселинност, елегантност на небцето и дълъг финал. Технологията на производство включва интересни и новаторски решения като ферментация наполовина в иноксови съдове и бъчви от български дъб и след това отлежаване за 6 месеца в същите български дъбови барици. Едно отлично вино, което може да бъде вкусвано както самостоятелно, така и в компанията на салати, бели меса, риби, а защо не и по-пикантна храна от рода на суши и ястия от тайландска и японска кухня.

Преди да опиша „Wine Bridges“ Димят 2017, не мога да не спомена завладяващата история, която стои зад името на този винен проект, разказана от технолога Екатерина Гаргова. Тя има зад гърба си много международен опит, но ключов за нея момент се оказал форум за вино, на който присъствала преди няколко години като технолог на македонска изба. Тогава било споменато, че вината от червения сорт Вранец ще се превърнат в идентичност за македонската винена индустрия и Екатерина си задала въпроса :“ Кои сортове ще бъдат идентичността на България?“ Именно това я подтикнало да започне проекта „Wine Bridges“, защото виното създава мостове и свързва чрез тях хора,страни,идеи…

И така „Sense of Tears“ Димят представя тероара на Южна България или по-точно село Асеновец, Новозагорско. „Wine Brides“ Димят е израз на тероара на Северна България, Тутраканско, според думите на Екатерина – „най-северното лозе на река Дунав“. Разликата в двата стила е съществена, както и в технологията им на производство. При виното на Екатерина Гаргова имаме 24 часова мацерация(настойване) с твърдите части, 5 месеца отлежаване върху утайки, преминаване на малолактична ферментация в 30% от него и съхраняване на същия процент в стари дъбови бъчви, а останалите 70 в неръждаем метален съд. Резултатът е по-ниско съдържание на алкохол от 11.5 % в сравнение с 13 % в първото, прибраност, средно тяло, със съвсем различна палитра от аромати и вкусове на носа и небцето –не толкова наситен, фин плод от ябълка и лимон, препечени филийки, опушеност. Сравнително високата киселинноост и дългия послевкус са характерни, като превръщат виното в отличен старт на горещ летен ден, но и желан партньор на леки предястия, салати, морски дарове. След приключението с тези две вина съм убеден, че Димят е от любимите ми сортове, но съм адски любопитен какви нови изненади ще донесат няколко години на отлежаване, за което сортът определено има потенциал.

Гергана 2016 и 2017 на изба Царев Брод беше следващата разгледана двойка на майсторския клас. Гергана е български бял сорт, създаден през 1956 година от кръстосването на Димят и френския Мускат Отонел, типичен за района на Елзас, Франция, но също отглеждан и в други части на Европа, в това число Унгария и България. И в двете вина сортът проявява типичния силен, отличителен аромат на грозде и парфюм, произлизащ от Мускат Отонел, свежест, елегантност и сочност на плода на небцето. Виното от реколта 2016 е не толкова интензивно колкото 2017, която се отличава с повече парфюм, сладост, зрялост, по-плътно тяло. Реколта 2016 се характеризира с аромати на узрели праскова и кайсия. Две добре приготвени вина, подходящи да се съчетаят с множество ястия и да освежат винения любител.

Врачански Мискет е една интересна кръстоска между сортовете Коарна Алба, с молдовски произход и дребнозърнест Мускат, част от благородническото гроздово семейство на Елзас, Франция. Виното на Salla Estate, изба от Варненско и Черноморския регион, реколта 2017 от Врачански Мискет, съчетава както вкусове и аромати на зелени подправки и зеленчуци, така и специфичен парфюм, цветя, цитрусов и бял плод, минералност. Изключително комплексно вино, с почти недоловима естествена пенливост, напомняща белите вина от Vinho Verde, Португалия.

Сандански Мискет е новоизгряващ български сорт, получен от кръстосване между местния за Мелник сорт Широка Мелнишка лоза с прашец от Тамянка и Каберне Совиньон. Отглежда се само в долината на река Струма. Винарна Орбелия, разположена в близост до Петрич предстви своята реколта 2018, която макар и не напълно готова показва ароматност, деликатен парфюм, сочност на плода, минералност, грациозност. Сандански Мискет тепърва ще показва своя истински характер и ще разкрива потенциала си, но със сигурност първите резултати са обещаващи.

Налагането на местни сортове не е ново явление в световното винарство и едни от първите примери за Европа са Гърция и Португалия, които могат да послужат като важни уроци за прохождащата в тази посока България. Уникалността на аромати и вкусове на определени сортове, миниатюрното им производство, което отнася вината от тях в категория бутикови и редки и предлагането на алтернатива за най-продаваните международни вина са добро начало. Бариери за придобиване на популярност на тези местни сортови вина са доста често трудните за произнасяне и прочитане от Западния Свят имена, които спират поръчването им. Високите разходи за производство поради малките партиди често оскъпяват продукта,и заедно с липсата понякога на последователност в качестото го превръщат в прекалено авантюристичен,далечен и неразбран за крайния потребител. Именно затова те отчитат най-високи продажби на местния пазар и трудно пробиват на нови международни такива. Българската винена сцена за съжаление е прекалено свита и не предлага особено големи възможности за експанзия и увеличаване на мащабите на производство, което пък рефлектира обратно върху икономическото оцеляване на микровинарните.

Затова единствено агресивната маркетингова политика, привличането на сомелиерската общност в борбата за налагане на тези редки продукти са ключови за разчупване на тенденциите и представяне на новото лице на Българската винена индустрия.

Със сигурност България ще срещне по този път предизвикателствата, с които Гърция и Португалия вече са се сблъсквали и пред които все още се изправят. И дали ще се справи с тях зависи само от отдадеността и любовта към работата на новото поколение български винари, нежеланието да се откажат пред трудностите, а да продължат по пътя на традицията и новаторството.