+359 88 637 6704 info@sofiawinewalk.com
Мисия Хараламбиеви – трепет към българското, немска дисциплина и френска грация във винен контекст

Мисия Хараламбиеви – трепет към българското, немска дисциплина и френска грация във винен контекст

Във времето, в което COVID 19 ни е натикало в домовете ни и не виждаме изход от ситуацията, всички ние имаме нужда от герои, примери за следване и надежда за по-добро бъдеще. Именно затова реших да представя завладяващата история на Хараламбиеви – винените герои на Северен Централен район, или по-точно Плевенско.

Град Плевен е известен с Лозаро-винарския си институт, пещерата Музей на виното в парк Кайлъка и старите си традиции в лозаро-винарството. Там от край време всеки по-възрастен човек притежава малко лозе от около декар, което обработва за производство на вино за лична консумация. За съжаление тази традиция все повече отмира с тренда на застаряване на населението в региона и обезлюдяване на селата.

Като един плевенчанин винаги съм бил изключително емоционален, когато се заговори за родния ми край, а след като навлязох в света на виното, също и когато районът се споменава на винена тема. Именно затова бях приятно изненадан на миналогодишното издание на DiVino.Taste в края на ноември, когато за първи път се срещнах с Хараламбиеви(https://www.haralambievi.com/) и техните вина. Какво си казах тогава ? „Светлина в тунела има“. Не само защото това беше самотният винен герой на Плевенски регион – единствената изба в областта, а и защото вината бяха впечатляващи, отличителни и нищо, показвано досега на българската винена сцена. В това се убедих не само аз, но и голяма част от винената общност, както и много любители на магическата течност. Каролайн Гилби, Master of wine, и традиционен изследовател на български и балкански вина, изморена от дългите дегустации почти подминава щанда, но опитвайки вината остава учудена и веднага улавя характера на Севера, остава очарована от Пино Ноар-а на Хараламбиеви, като го определя като много „по-различен“ от опитваните български представители на сорта.

За мен, а и за много хора в бранша, винаги са били важни не само вината, а и хората, които стоят зад тях. Митко и Цветелина, основатели на изба Хараламбиеви(https://www.haralambievi.com/) грабват с благородство, мили думи, страст към най-миниатюрния детайл, когато говорят за лозята и вината, и пословично трудолюбие. За тях лозаро-винарството е начин на живот!

Как започва всичко? Историята на Митко и Цветелина е не по-различна от житейските истории на много от нас. Това, което я отличава, е, че в продължение на десет години не спират да следват мечтите си и ги сбъдват. Цветелина, родом от село Садовец, Плевенско, като всяка една студентка (тогава Индустриален мениджмънт в Технически Университет, София) отива на студенстски бригади в Америка през летата на 2007 и 2008 г. Там се запознава с ресторантския бранш и според нейните думи това е много ценен опит, който я оформя за цял живот. Учи я на стриктност, дисциплина и целеустременост. Завръща се в България и в един етап от живота си живее именно в Садовец, а през 2009 г. там се среща с Митко (лесоинженер по образование и човек, обичащ и силно свързан с природата), като разбира, че е открила точната половина. Както се случва и във филма ‚Добра година“ с Ръсел Кроу и Марион Котияр, младата двойка твърдо заявява, че ще остане в региона и ще стартира проекта Хараламбиеви.

Всяко начало е трудно и освен с романтика е изпълнено и с денонощна работа. Започват начинанието с първия си лозов масив от 90 дка край село Садовец. Лозето е кръстено „Калугерица“, а името му идва от една малката пойна птичка Калугерица, която Митко открива по време на засаждане на лозето. Парцелът е разположен на 180 м надморска височина, на левия бряг на река Вит, на стратегическо място, където падат повечето валежи в местността. Почвите на масива са сиви-горски, върху варовикова основа, много добър чакълест дренаж и типичния за Плевенско – карст или варовик. Карстът е една от основните причини Митко и Цветелина да изберат точно тук да засадят лозята си – тероарът е уникален за България. Определят го като българската долина на Лоара. Митко и Цветелина са класици, но и модернисти, мечтатели, експериментатори и най-вече оптимисти. В търсенето си на най-добрия посадъчен материал започват да работят с лозарския институт във Фрайбург, Германия и от там вземат експерименталните сортове Соларис, Мускарис, Шойребе, Каберне Кортис, които засаждат в лозето в местността „Могилите“ между селата Петърница и Горталово. Последният сорт, който е червен, се отличава с много ранно зреене – края на август. Дава концентрирани, добре оцветени вина, представляващи интерес за лозарите.

Истинският диамант в колекцията на фамилията, тяхната най-голяма винена любов, е местният и произведен през 1976г. в института в Плевен сорт Кайлъшки Мискет. Кръстоска е между Хамбурски Мискет и Вилар Блан. Типично за него е, че зрее по-късно от останалите мискетени сортове и запазва високи киселини, за разлика от Мускат Отонел. За реколта 2019 го прибират на 5ти септември. По време на ферментацията му цялата изба се изпълва с цветни аромати и този вълнуващ момент се запечатва завинаги в спомените на Цветелина. Хараламбиеви са сред малкото, осмелили се да представят този изящно-деликатен сорт. (Само още една изба – Върбовка, от района на град Павликени, Търновско произвеждат вино от него в България).

Семейството на засадените сортове в лозето „Калугерица“ се допълва от френската елегантна госпожица – сорта Пино Ноар. Или поне това е определението за него, което стилистично нарежда вината от сорта до тези от Бургундия и Лоара. Устремът на Хараламбиеви не свършва до тук и те също въвеждат модела „single vineyard“, който е особено ясно отнесен към сорта Пино Ноар и неговите три различни лица от три лозови масива. Когато етикират серията си „Trois Visage“, съставена от ‘’Blanc de Noir’’, ’’Rose de Noir’’ и ‘’Rouge de Noir’’, те поставят на етикета името на лозето, от което идва гроздето. Договорът, койтo сключват с майката природа е, че всяка година в зависимост от характеристиките на реколтата, ще променят източника на грозде за всяко от вината. Или ако тази година масивът за „Blanc de Noir“ е „Калугерица“, то следващата година може да е „Над Пещерите“ или „Дъбника“.

Споменавайки ги, време е да представим и останалите лозови масиви, за които Митко и Цветелина говорят с много любов и доза сантименталност, отнесена към индивидуалните им особености. Всеки един от тях има своето определено място в сърцата им и собствена история.

Лозе „Дъбника“ край с. Горни Дъбник е разположено също на левия бряг на река Вит върху типичните за Плевенския край плодородни мощни почви върху варовикова основа, добре дренирана от чакълестата тераса на реката. Обхваща 150 дка, намира се на 180 м надморска височина и е емблематичен, тъй като е разположен до пътя София-Плевен и ясно се забелязва от там. Има европейски изглед – красив и подреден и оставя блага енергия и надежда в душата всеки път, когато се взреш в него. Надежда, която кара Хараламбиви да мислят, че точно там биха изградили бъдещ туристически посетителски център за вино-откриватели. На него са засадили местния, също дело на Плевенския лозаро-винарски институт сорт Рубин, както и Пино Ноар, Мерло и единствения бял сорт там – Мускат Отонел.

Лозе „Могилите“, край едноименната местност се намират между двете села Петърница и Горталово. Тук вече отиваме на десния бряг на река Вит, в ниската част на Предбалкана и надморската височина е 300 м. Обхваща 210 дка и се характеризира с плитки сиви-горски почви върху карстова основа. Масивът се намира непосредствено до извора на малката рекичка Петърнишка бара, един от притоците на Вит и до гора, която е климатична преграда за района. Проектът Турски поток преминава точно през тази местност и се налага част от лозята да бъдат изкоренени, но за щастие много малко от тях. Масивът „Могилите“ е най-младата придобивка на семейството – от 2015 г. и по него се стига само по земен път. Затова стратегически позиционират немските си устойчиви сортове в него.

Стъпка по стъпка, с много грижа, търпение и труд Хараламбиеви градят своята гордост. От 2012 г. Митко и Цветелина добавят към семейния имот и лозе „Над пещерите“ до село Петърница. Това е и най-големият им масив от 350 дка. Почвите тук са с много тънък слой, отново сиви-горски върху карстова скала. Районът е живописен. От лозята има изглед към красив каньон. Лозето е разположено върху средната част на склон над 5 пещери, една от които има „комин“ в лозето. Тук са насадени международните сортове Совиньон Блан, Шардоне, Гевюрцтраминер и Пино Ноар.

Цветелина и Митко са силно повлияни от немската и френската школа, когато става въпрос за винификация. И макар да се учат сами на доста от тънкостите на занаята, се обръщат за консултация и към нашумели имена сред българските технолози като Николай Кръстев (Царев Брод), Петър Георгиев (Росиди) и Радостин Милков, или познати като тандем „Виностудио“, което е техния обединяващ консултантски проект. Всички те стоят зад едни от най-новите приключенски и експериментални вина на българския пазар като Пет Нат Ризлинг, бяло вино от сорта Гергана, розе от Евмолпия, Пет Нат Мавруд и различен прочит на Рубин и Мавруд в лимитираните серии на Милков и Георгиев. Когато за първи път Митко и Цветелина отиват при Николай Кръстев за да проведат консултация, той се опитва тактично да ги разубеди да не се впуснат във вече наводнения от вина български пазар. Посещението до лозята обаче коренно променя скептичността му и го уверява в уникалността на тероара и потенциала на региона. Дава им се зелена светлина от признато Величие на българската винена сцена.

И както пише на гроба на Яне Сандански : „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство.“, Цветелина не спира своите стремежи да се развива, да учи и да се самоусъвършенства. Записва„Технология на виното“ в УХТ Пловдив. Макар, че е майка на три деца, между грижите за семейството и лозята, успява да намери и време за учене. „Технология на виното“ явно не е достатъчно, решава и че WSET Level 3 ще добави ценни знания към вече придобитото. В Wine and Spirits Academy Bulgaria (https://wsab.bg/?page_id=391) се среща с личности като Александър Скорчев, Едуард Куриян (https://rossidi.com/) и Димитър Николов (https://apollowine.com/), които дават други измерения на мечтите й, определя ги като много успешни и вдъхновяващи лектори.

Слоганът на семейство Хараламбиеви е :“Виното е нашата любов, лозето е нашият импулс.“ Изразява се и в концепцията им за правене на вино. Прекарват по цял ден на работа в лозята, всяка сутрин стават с мисълта за тях. За да оцелеят финансово през тези 10 години и да си подсигурят устойчивост, докато лозята им достигнат своя оптимум в развитието си и докато създадат вина, достойни за бутилиране, продават висококачествена суровина грозде, както на други изби, така и на местни крайни клиенти, а също и наливно вино. Ето, че заветната първа за бутилиране реколта 2019 пристига. Разбира се, не минава без премеждия. Почти през целия сезон на растеж вали. Както казват : „Късметът идва при подготвените.“ Късметът идва и при Митко и Цветелина след дългите години упорита работа. Дъждът спира точно по време на цъфтежа, за да узрее една страхотна по техните думи реколта за бели сортове и първата на Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/).

Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/) и отлежаването на вината в дъб. Митко и Цветелина не са привърженици на прекомерното използване на дъб, а само когато е необходимо. Следвайки световните тенденции във винопроизводството, те правят балансирани, елегантни, грациозни вина, дават възможност на отделните сортове сами да се изкажат, на тероара да загатне своята неповторимост и на виното да бъде себе си. В тази връзка семейството има само 3 чисто нови френски дъбови бъчви по 500 л. За реколта 2019 ще ги използва само за сортовете Рубин, Каберне Фран и за една отделна партида Шардоне. Описаните три все още отлежават в дъбовите бъчви.

Поглеждайки отделните им серии вина, етикиран като The Chosen One е техният Совиньон Блан. Решават да засадят този стар френски познайник заради търсенето на пазара или с други думи пазарът сам си го избира. В серията Trois Visages капризното дете Пино Ноар показва трите си лица в бяло, розе и червено вино. Да, бяло вино от червен сорт. След Едуардо Миролио се намери и друг смел производител да прочете бургундския сорт с български очила. В серията Royal, винарната отдава почит на истинските кралски или традиционни сортове – Blanc за Шардоне и Dark за Каберне Фран. Тук Шардоне има друга мисия – според стандарта на Хараламбиеви да се изяви без дъб или да отдаде своята свежест и плодовост по непринуден и изчистен начин. И ето, че е оценен в ТОП 50 класацията на Дивино – нарежда се до вината от 20-то до 50-то място. Каберне Фран все още отлежава в дъб, но се очаква да се появи през септември тази година. Той е другата слабост на семейството, което е убедено в огромния му потенциал в България. Отличителният му и неподправен характер се изразяват в пиперливите нотки, лесни за разпознаване от първа глътка. Сортът е засаден в три от парцелите им, но всеки един от тях е микровинифициран или обработен в отделен съд. Митко и Цветелина имат силна вяра в местните сортове и тяхната бъдеща роля на българската, а защо не и международна сцена. Този техен порив намира изява в серията H`s или по-просто Haralambievi`s (https://www.haralambievi.com/).

Червеният сорт Рубин, кръстоска между Сира и Небиоло, по-широко разпространен в Южна България, се представя на високо ниво и на север. Цветелина споделя, че тук, повлиян от по-хладния климат, или по-точни климат на екстремуми и големи амплитуди, задържа по-високи киселини и придава съвсем различно измерение на крайния резултат – виното. Хараламбиеви държат на бутилковото отлежаване и смятат, че то е задължително за правилното развитие на виното. На белите си сортове дават поне 6 месеца, а на червените повече – 12 месеца, ако е необходимо 18 месеца, после още 6 в бутилка.

 

Икономически двигател в Северен Централен район. Въпросната първа и историческа 2019 реколта за избата е 50 000 бутилки. Това все още ги поставя на винената карта като малък производител. За сметка на това избата дава работа годишно за 4000-5000 човекосмени, като само по време на гроздобер дневно работят 60-70 сезонни работници, като гроздоберът там продължава от 10 август до 20ти октомври. Постоянно в техният екип място заемат Мениджър лозя и четири работници, постоянно заети в избата в Петърница и на лозята, както и на двама човека търговски екип в София – техен бранд мениджър е Николай Йорданов, който има големи заслуги за старта на избата. Загрижеността и сплотяването им с местната общност, ражда и проекта за дуално обучение със селскостопанското училище в Долни Дъбник. Откриват паралелка лозарство, а учениците по договор изкарват стажове в избата и имат възможност да продължат да работят за нея след края на периода.

Пандемията от COVID19 се случва в най-неблагоприятния момент за семейството –броени дни след като на пазара излиза първата им реколта в бутилка. Семейството инвестира в дизайнерски етикети, изработени от небезизвестния Стефан Гьонев, модерна визия и няколко официални представяния на вината пред професионална публика. Цветелина смята, че въпреки, че кризата ще се отрази стресиращо на пазара, той просто ще се пренареди и по-добрите дори ще са в по-изгодна позиция, смята, че не е моментът да се предават, а напротив – с безкрайния си оптимизъм да бъдат гъвкави и адаптивни към ситуацията, за да дочакат по-добри времена. А за тях семейството вече има мечта – създаване на туристически посетителски център до село Горни Дъбник. Нова инициатива, нова възможност за икономически изостаналия Плевенски регион, нова борба, нов лъч надежда, нова страница в историята на семейна изба Хараламбиеви (https://www.haralambievi.com/).

Автор

Павлин Иванов

Балар – мъдрост, витализиране и още нещо.

Балар – мъдрост, витализиране и още нещо.

2006 г. е не просто последната година преди влизането на България в ЕС и отваряне на границите към Европа, но също и годината, в която се ражда винарна Балар – един обещаващ проект, който отваря съвсем различни измерения за производството на вино. Всичко започва със засаждането на лозята от 140 дка около язовир Скалица, на 36 км югозападно от град Ямбол, в подножието на Манастирските възвишения. Изобилието от слънчеви и топли дни, малкото количество валежи, надморската височина от 150-200 м оформят тероара, където Мускат Отонел, Гевюрцтраминер, Каберне Совиньон, Сира, Малбек, Мерло, Пти Вердо, Карменер и Темпранйо намират своя дом. Пъстра палитра от участници, също колкото и историята около начинанието Балар. Мечтите и копнежите на девет приятели от Ямбол да пият вкусно вино от собствени лозя се превръщат в реалност. Първото вино се появява през 2009 г., а от тогава насам много К се нареждат в короната на Балар.

Какво е К ли? К е съкращение за купаж, защото хората зад проекта първоначално смятат, че ще произвеждат купажни вина и ги номерират от 1 до 9, в зависимост от сортовете. С реколтите сортовете в купажите се променят, но стилът и характерът им се запазва. Вината от серията К отлежават между 4 и 8 месеца в 225 л бъчви от френски дъб и поне година в бутилка. Избата произвежда около 30 000 бутилки годишно, без амбиции за повишение на количеството. Качество е концепцията, издигната в култ. Зад грижата за качеството застава Диана Стоянова и Светлана Коева – технолози във винарната и едни от главните участници в непоправимата уникалност на концепцията.

И ако К е крепостта, твърдината, където червените сортове смело изразяват своите качества и особености, то Баларина е символ на изяществото, нежността и ефирността на белите и розовите вина. Баларина е една игра на думи, чувство за лекота и свежест и също красивата и омайна дама на Балар. Тя е естествено игрива и гъвкава като балерина и ухае нежно и закачливо.

Балар е старобългарска дума, която значи мъдър човек, мъдрец. Казват, че до мъдростта не се стига бързо, а понякога и цял живот не е достатъчен. Водени от спонтанност и стремеж към естественост, в Балар достигат до идеята за витализирането. Практика, позната от Масару Емото, но в малко по-различен вид. Японецът замразява вода след дългото й излагане на музика или изговорени думи и след това снима кристалите й, за да установи огромна разлика в структурата с обикновената вода. Концепцията на Балар е енергия на вибрации, които влияят на молекулния заряд на течността и променят аурата на материята. Вибрациите идват от музиката, която се пуска на избрана бъчва с вино и чрез специално устройство се разпръскват само във вътрешността на самата течност, без звукът да достига външната част на помещението. И след като решението е взето, през 2013 е даден старт на витализиране на първото вино, купаж между Мерло и Пти Вердо в равни съотношения. 9 са симфониите на Бетовен, като първи избор за музикален съпровод в процеса на отлежаване на виното е Одата на радостта.

Смята се, че нечетните симфонии са най-добрите от този автор и именно затова се появява серията от К1 до К9. 2016 е втората реколта витализирано вино , където отново се изявяват Пти Вердо и Мерло, но този път в съотношение 60/40, а за съпровод е използван Вивалди.

И след като експериментът е завършен, витализираното вино има нужда да бъде изолирано. Винарна Балар използва бутилка с платинено покритие за тази цел. От първата реколта са произведени  320 бутилки, а от втората 1180 бутилки или 4 бъчви. Как достигат до идеята ли ? В търсене на друго измерение, нещо различно от обичайното общочовешко разбиране. За да доставят наслада, да бъдат полезни или просто за да добавят сантиментална стойност, без причина, но неслучайно, следвайки вътрешен инстинкт. През май 2019 г., след шестгодишно очакване, Балар най-сетне получава заслужено признание – патент за изобретение от българското патентно ведомство. Но не само винарната, а и купувачът на вината получава късче уникалност – единствено по рода си витализирано вино, създадено по патентована технология.

И както всяка нова инициатива бива оценена, така и  медалите за вината на Балар не закъсняват : златен медал за витализирано вино 2013 от London Wine Experts Awards, златен медал за витализирано вино 2016 от Балканския международен фестивал в София; Златни медали за Розе Баларина 2018 от Frankfurt International Wine Trophy и за Розе Баларина 2017 от Винария Пловдив.

Случайността е водещ фактор в много ситуации, но  при Балар случайно или не, те са единствената винарна в България, а може би и в света, която използва подобна технология за отлежаване на вината си. Търсейки съвет за тази смела инициатива, те откриват винарни във Франция, които използват музика в лозята си или в процеса на ферментация, мандра в Швейцария, която отлежава сирената си с музика, но никога изба, която пуска музика на вината си директно в бъчвата по време на отлежаване. Следвайки житейския път старите българи достигат до своя собствена мъдрост или историята се повтаря – спонтанно, интуитивно и без случайности.

 

Не е случайно и завръщането в България през 2019 г. на младата Мариана Върбанова – дъщеря на един от съоснователите на проекта Балар. След седем години, прекарани в Брюксел като консултант по европейски политики, семейната мисия я връща обратно в родината, за да стане посланник на уникалните по рода си вина, произвеждани в село Скалица. Магията на виното приласкава поредния си последовател – със стъпването си на българска земя Мариана отправя цялата си енергия към вълшебната течност – става съсобственик на винарната, учи WSET Level 3, мечтае за още винени приключения и не спира да опитва интересни вина, да прекарва време в избата и да пътува до нови дестинации. Всичко това за по-малко от година в родината. Със сигурност бъдещето на проекта Балар е в сигурни ръце и можем да очакваме само приятни винени изненади в бъдеще.

 

АВТОР : ПАВЛИН ИВАНОВ

Сандански Мискет – бялото цвете на Мелнишки регион

Сандански Мискет – бялото цвете на Мелнишки регион

Много мнения съществуват по въпроса кои точно да бъдат идентичните за България бели сортове. Безкрайните спорове са породени от раздвоението между качеството на произвежданите от международни сортове вина и уникалността на чисто българските сортове.
За мен лично Сандански Мискет е символ на изключителен характер, дипломатичност, но и устременост. Устременост към изразяване на разнообразен тероар, финост, изтънченост, но и също войнственост. Войнствеността му изпъква в силната концентрация на плод, интензивни аромати и безкрайна свежест. Сякаш води непрестанна битка с неумолимия пек на Мелнишкия регион, за да изпрати своето послание към света : „Не, няма да се предам, ще дам най-доброто от себе си.“
Такава е историята и на двама от неговите производители – Виа Верде и Вила Мелник. Имах възможността да опитам Сандански Мискет реколта 2018 и от тези винарни.
За Виа Верде Сандански Мискет е стар познайник и това е тяхната втора реколта след 2016, която беше проявление на елегантност, дълбок израз на тероар и богатсво на няколко вида плод – цитрусов, праскова и екзотичен.
Именно затова бях изключително любопитен и развълнуван, когато се отправих към техния щанд на изложението на независимите винопроизводители в Лондон, с идеята да опитам първото си вино за деня.
Знаех, че това ще е новата реколта Expressions Сандански Мискет 2018. Съвсем случайно се оказа, че ще имам възможността да го дегустирам заедно с наскоро бутилирания за първа година Aplauz Вила Мелник Сандански Мискет 2018.
Двете вина са произведени от лозя със съвсем различен тероар. Сандански Мискет на Вила Мелник идва от лозята им до село Хърсово, на 250-300 м надморска височина, от песъкливо-глинести почви. Този на Виа Верде от село Илинденци, 580 м надморска височина и варовикови, карбонатни почви. Оносително високо разположените лозови масиви и на двете винарни изиграват своята роля за запазената висока киселинност на двете вина – синоним на свежест, която до известна степен произхожда и от характера на самия сорт. Различните почви изиграват своята роля и Сандански Мискет на Виа Верде има много по-силно изразена минералност, която не може да бъде пропусната и на носа, и на небцето.
При Сандански Мискет на Вила Мелник тя съвсем не липсва, но е изразена съвсем деликатно и дава впечатление за допир на планински поток с каменисто речно легло. Или усещане за елегантност на носа и небцето.
Датите за гроздобер на двата производителя също се различават, както и размерът на произведените от тях серии в брой бутилки. Вила Мелник, поради по-ниското разположение на лозята си и малко по-топъл климат, прибират реколта 2018 в края на август, а колегите им от Виа Верде в самото начало на септември. Виа Верде са избрали Сандански Мискет за техен основен бял сорт до този момент и тяхната серия е с производство от около 4000 бутилки. Вила Мелник винифицира и други бели сортове и затова от 2018 Сандански Мискет имат произведени около 2000 бутилки.

Вероника Василева, част от екипа на Виа Верде държи в ръцете си бутилка Expressions Сандански Мискет 2018.

И така Expressions Сандански Мискет 2018 – изключително интензивно и комплексно на аромати на носа вино – тропически, екзотичен плод – манго, узряла праскова, узряла червена ябълка, личи. Същите вкусове се пренасят и на небцето, подкрепени от плътно, добре изразено тяло, сочност на плода, но и елегантна свежест, която не позволява виното да се усеща прекалено тежко, а по скоро изключително добре балансирано. За високото качество добавя и дългия послевкус, който остава на езика за минути след първоначалното опитване. Вино, което бих препоръчал за дългите и слънчеви летни дни, но също достатъчно сериозно за комбиниране с много видове опции за храна – свежи салати, печено на грил пилешко, печени зеленчуци, ястия със сосове от екзотични плодове, морски дарове, свежи сирена и кашкавали, а защо не и с ястия със сметанови сосове – паста.

Милица Зикатанова, част от екипа на Вила Мелник, държи в ръцете си бутилка Aplauz Сандански Мискет 2018.

Aplauz 2018 Сандански Мискет на Вила Мелник – символ на женствеността и деликатността на този сорт, в контраст на изобилието, представено по-горе от Виа Верде. Или напомняне за дипломатичността на сорта – повдигнатост, идваща от специфичен парфюм, или мускатовия му характер, разнообразие от цитрусови плодове – грейпфрут, узрял лимон и не на последно място нотка на мед, която не може да бъде открита във виното на техните съседи. Сладост за душата, която откривам в едно изцяло сухо вино, с комплексност на аромати, средно тяло, изключителна елегантност и дълъг финал. Препоръките за храна са същите и тук, като единствено изключвам ястия със сосове от тропически плод и бих ги заменил с такива от цитрусов. Също бих предпочел Aplauz за чаша преди началото на обяд или вечеря. И двете вина ме привличат и изкушават с различната си природа, естественост, безкрайна палитра от вкусове и светове, в които ме пренасят, когато ги опитвам. Определено един от любимите ми сортове и две от предпочитаните вина от него.


С нескрито любопитство ще очаквам следващите реколти, както и да опитам същите вина след няколко месеца, с цел да наблюдавам развитието им в бутилка. Началото със сигурност е обещаващо както за самите вина, така и за сорта Сандански Мискет. С оглед на миниатюрните насаждения от този сорт, може да се разглежда като експериментален и бутиков в същото време, с потенциал да се нареди сред водещите български бели сортове.

Среща с младите български винари

Среща с младите български винари

Един от интересните майсторски класове на Дивино тази година беще срещата с младите български винари. Много истории бяха разказани за това как тези хора, отдали се на една от най-древните професии в света, се изправят пред реалността в българската винена индустрия и как се адаптират и учат, пътувайки и следейки световните трендове.

Майсторският клас бе воден от Георги и Влади Ванкови, стоящи зад проекта „Всичко за виното“ – магазин за винопродукти във Варна. Основната тема за обсъждане бяха възмойностите пред младите винари за пътуване до други винопроизводителни страни и специализации в чуждестранни винарни. Работата на договор за един сезон в България и разликата в сезоните в различните полукълба в континенти като Австрлия и Южна Америка на практика позволяват в рамките на една година да бъдат завършени две винарски кампании, а според водещите класа за по-мотивираните и до 3-4 дори. И ако първата мисъл на човек е относно финансовата част на тези експедиции или колко добре ще бъдат заплатени тези хора за неуморния си труд, то на практика според разказите в залата най-ценният подарък за авантюристите остава опитът, срещата с нови култури, възприемането на нови технологии за производство на вино, опознаване на отдалечени винарски региони и техните климатични особености.

Според Георги и Влади престоят в Австралия и Нова Зеландия е най-финансово изгоден, тъй като със спестените пари от сезона, прекаран там, младите ентусиасти могат да пътуват след това до Чили и Аржентина, където по техни думи ситуацията на държавно ниво не е много по-различна от тази в България. Или с други думи: по-ниско заплащане, неясни законови рамки или изцяло липсващи такива и ако това може да звучи непривлекателно, то от друга страна е благоприятна възможност за по-лесно влизане в страната и адаптация към местната култура. Най – невероятни са резултатите от тези практики. По думите на разказвачите ако дежурен технолог нощна смяна бъде хванат да спи по време на работния процес в Австралия и Нова Зеландия, то неминуемо ще бъде уволнен още на следващия ден. В същото време няколкочасова дрямка по време на нощма смяна в Чили и Аржентина в повечето случаи е нещо съвсем нормално, но въпреки нея качеството на произведените вина е доста високо.

Тук идва въпросът къде стои България в този пъзел? Отговорът : някъде по средата. Работата на младите български винари е високо оценявана не само поради дългите 15 часови смени, които те са принудени да дават при приемане на гроздето във винарната, но и заради тяхната мотивация за добри резултати, стриктност и отлична организация на дейността.

Но бидейки на своя почва тук в България са принудени да се борят понякога с мнението на собственици на винарни за по-ранна от нужната дата за гроздобер в името на предотвратяването на кражби на плод по лозята. Традиционен проблем е и съотношението количество/качество. Ако собствениците на винарни търсят по-високо количество за по-висок марж на печалба, то младите винари се стремят към по-ниски добиви и селектиране на гроздето в името на производството на по-малки количества, но по-качествени вина. И все пак младите български надежди признават, че моделът на бутиковите винарни, произвеждащи лимитирани серии вина от 2000-5000 бутилки е огромно предизвикателство, когато се стигне до износ поради търсените минимални обеми от вносители 20 000 + броя бутилки. Тогава какви са перспективите за българското бутиково вино ? Пробив на лимитираните серии висок клас вина във висококатегориййни ресторанти, които нямат нужда от високи обеми. Това вече се случва в Мишелин ресторанти в Англия, Белгия, Хонг-Конг, Съединените Щати.

На срещата с младите винари присъстваха основно технолози или студенти – бъдещи технолози, но можеха да бъдат забелязани и други лица. На самия завършек на срещата към водещите беше зададен въпросът: „След толкова много прекарано време в чужди винарни и безкрайните възможности за оставане и работа там при по-изгодни лични условия, какво е това, което връща младите винари обратно в България? “ Отговорът беше, че причините са много и индивидуални. Някои от технолозите са част от семейства, които притежават малки винарни и се връщат с натрупан опит и визия, които да вливат в семейния бизнес. Други не харесват живота в други страни и просто следват известната мисъл на англичаните : „ From the east to the west, home is the best.“ Като цяло обаче това, което връща младите винари в България е, че те силно желаят да помогнат на българското вино да се завърне отново на международната сцена, отчитайки огромния потенциал и възможности, които ще се разкриват пред страната ни в следващите години.

В ръцете на тези смели и непримирими пред трудностите, търсещи нови идеи хора, българската винена индустрия е в сигурни ръце. Тези млади надежди са факторът, който ще наклони везните в посока производство на качествени и вълнуващи вина, които да представят новото лице на България пред света.

Via Verde –По следите на зеления път…

Via Verde –По следите на зеления път…

Изглед от лозята в Левуново, долината на река Струма

Стремеж към хармония, свобода на изразяването, естественост, романтика, красота… Този лист би могъл да продължи до безкрайност, но това са основните елементи, които вината на Via Verde олицетворяват. Всичко започва от името Via Verde – превод от латински “зелен път”. Така както всички ние търсим в живота си зеления път, Виа Верде търси същата концепция в своите вина.

Идеята за  Via Verde се ражда в недалечната 2013 година, когато официално е открит първият лозов масив и прибрана първата реколта. Селата Илинденци и Левуново са не само населени места в близост до град Сандански, но и дом за лозята на проекта Via Verde – извор на слънце, светлина, близост с природата, естественост, както и мека топлина. Топлината, с която долината на река Струма гали всеки един грозд.

Грозде от лозята на Виа Верде

Средиземноморският климат на региона, големият брой часове слънчево греене и надморската височина от 400 до 600 м., на която са разположени лозята в Илинденци допринасят за уникалната комбинация от свеж, обилно узрял плод, допълнен от минералност, която не би могла да бъде пропусната и киселинност, прибавяща елегантност, структурираност и свежест към цялостния завършен вкус.

Водното конче, символ на Виа Верде

Via Verde вярват, че когато срещнеш водно конче, това е знак, че трябва да промениш живота си – да се вгледаш в себе си и да дадеш воля на своята същност. Именно затова водното конче е благословено да бъде символ на винарната. Тази промяна, търсене на новото и загадъчното, креативността, естествеността, се откроява във всяка една от четирите лимитирани серии вина – Debut, Expressions, Motif, Nomad Spirit. Знаейки, че хармония и пълнота трудно биха могли да се постигнат от първия път, Via Verde неуморно продължават да експериментират, търсейки завършеност и изпращайки множество послания към винения любител.

Аз се спрях конкретно на серията Expressions. Тук отново се откроява основната концепция на винарната – търсене на баланс между плод, който е оставен на свобода сам да изрази себе си без влиянието на дъбови бъчви и женствената свежест, бликаща от киселинността и минералността.

Expressions Сандански Мискет

И така резултатът… Бялото вино Сандански Мискет, приготвено единствено от този местен сорт грозде, събрано само от едно лозе е един истински триумф, победа на елегантността и феминистката изящност, която се прокрадваща във всяка една капка от виното. Средиземноморски полъх на фини аромати на грейпфрут, цитрусови плодове, допълнен от леки тонове праскова и тропически плод, с гладко изваяно и ненатрапчиво тяло. Наслада за небцето както сама по себе си, така и в компанията на свежи салати, морски дарове и лятна храна, с усещане за лекота.

Expressions, червен купаж от Каберне Фран/Ранна Мелнишка Лоза

И тук трябва да обърнем внимание на мотива за женитбата, изразен в купажа Ранна Мелнишка лоза и Каберне Фран, едно от червените вина в серията Expressions на Via Verde. Когато местен сорт като Ранна Мелнишка лоза се съчетава с чуждоземец като Каберне Фран, все още рядко използван и мистичен за България, всички тръпнат в очакване за резултата. А той е : напорист нюанс на фини подправки, червен пипер, добавени от чужденеца Каберне Фран, приветствани от изобилния и ароматен червен плод, сочност на узрели череши, умело съчетани от домакина Ранна Мелнишка лоза. И на финала двамата партньори оставят една загадъчна сухота, интегриран и балансиран танин, приканващи опитващия за още и още. Резултатът от тази пищна женитба, вещаещ безкраен празник на небцето би бил идеално комбиниран с червени свежи меса като агнешко, телешко, патешко, леко изпечени, за да бъде запазена сочността и поляти със сос от черен пипер или леко сладък компонент.

Опитвайки тези приятни изненади, описани по-горе е съвсем лесно да се запиташ : Кой стои зад този проект? Кой е виновникът това изящество да съществува?

Отговорът е неуморният, понякога дълъг цели денонощия труд на три дами, едно малко семейство – Марияна, Вероника и Мария. Майка, дъщеря и племенница, които не приемат сивотата на обикновеното ежедневие, а търсят магията на изяществото и неповторимостта във виното, лутайки се понякога между несгодите, с които виненият бизнес често ги сблъсква. Но тяхната жажда за хармония и завършеност ги тласка към още експерименти и нови и нови винени приключения.

И ето, че първите успешни резултати са налице.

Българските бели сортове – в търсене на идентичност

Българските бели сортове – в търсене на идентичност

България по традиция е производител и консуматор предимно на червени вина, но в последно време световните винени тенденции допринесоха за по-широко навлизане на белите вина в бита на българина и по-честата им консумация. Ако българските дами са били почитатели на други видове алкохол в миналото, то днес все повече от тях се обръщат към магията на виното, и по-точно бялото, което ги приласкава със свежест, лекота, възприемчивост. Така те се превръщат в основен фактор за популяризиране на златистата течност. Тук трябва да отбележа и здравословната диета, включваща салати, бяло месо, риба, които успешно се комбинират с чаша бяло вино и го правят все по-чест избор за напитка. Не на последно място е и завишеното търсене от младото поколение (18-25 години), за което бялото вино попада в категорията „ парти напитка“, измествайки все по-масово от там бирата. Това е само част от пъзела и би било неправилно да разглеждаме българския пазар като единствен консуматор на български бели вина. България изнася голяма част от винената си продукция и преоткриването на белите вина е явление, случващо се в световен мащаб.

В тази връзка важен и често задаван от българската винена индустрия е въпросът : „Какви бели сортове да се използват за производство на вино в България ?“ . Задаваме си го и ние – винените любители. И ако трябва да се наречем винени любители, то със сигурност сме изморени от безкрайните бутилки с етикет Совиньон Блан и Шардоне и търсим нещо необичайно, различно и отличително. България, по произход страна от Стария винен свят, но по тенденции днес вълнуващ и смел експериментатор от Новия свят, предлага много алтернативи на обичайните заподозрени бели сортове. Ключът към загадката са местни стари български сортове и тяхното възраждане, не без отдадените на работата си авантюристични нови български винари. Техните опити отново да поставят България на световната винена карта се свързват с 100% местни сортови бели вина, но също и купажиране на същите сортове с международни.

Възможност да бъдат оценени резултатите беше тазгодишното издание на Дивино – най – големият фестивал на български вина. Дивино 2018 представи много серии, направени изцяло от местни бели български сортове. Аз имах възможността да присъствам на майсторски клас „ Традиционни бели български сортове – настояще и бъдеще“, воден от Ники Кръстев, технолог на винарна Царев Брод.

От какво бях впечатлен ? От напредъка в качеството на вината, избрани за майсторския клас, от свежестта и елегантността на почти всички тях, но най-вече от прочувствените истории на технолозите и сомелиерите, които ги представиха.

Започвам с двете вина от Димят – „Sense of Tears“ 2017 на изба Марян и „Wine bridges“ 2017 на Екатерина Гаргова. Сортът Димят е стар български местен сорт, който заема 29134 дка насаждения, или 38% от белите български сортови лози, 9.5% от всички бели сортове в България и 4.8% от всички лозови насаждения в България. Плодът се отличава с лека ципа и характерен съпътстващ аромат на ванилия, толкова интензивен, че е трудно да бъде пропуснат. „Sense of Tears“ Димят 2017 е вино с плътно тяло, аромати на узрял цитрусов плод, праскова, дюля,мед, подправки, нотки на минералност, но с балансираща киселинност, елегантност на небцето и дълъг финал. Технологията на производство включва интересни и новаторски решения като ферментация наполовина в иноксови съдове и бъчви от български дъб и след това отлежаване за 6 месеца в същите български дъбови барици. Едно отлично вино, което може да бъде вкусвано както самостоятелно, така и в компанията на салати, бели меса, риби, а защо не и по-пикантна храна от рода на суши и ястия от тайландска и японска кухня.

Преди да опиша „Wine Bridges“ Димят 2017, не мога да не спомена завладяващата история, която стои зад името на този винен проект, разказана от технолога Екатерина Гаргова. Тя има зад гърба си много международен опит, но ключов за нея момент се оказал форум за вино, на който присъствала преди няколко години като технолог на македонска изба. Тогава било споменато, че вината от червения сорт Вранец ще се превърнат в идентичност за македонската винена индустрия и Екатерина си задала въпроса :“ Кои сортове ще бъдат идентичността на България?“ Именно това я подтикнало да започне проекта „Wine Bridges“, защото виното създава мостове и свързва чрез тях хора,страни,идеи…

И така „Sense of Tears“ Димят представя тероара на Южна България или по-точно село Асеновец, Новозагорско. „Wine Brides“ Димят е израз на тероара на Северна България, Тутраканско, според думите на Екатерина – „най-северното лозе на река Дунав“. Разликата в двата стила е съществена, както и в технологията им на производство. При виното на Екатерина Гаргова имаме 24 часова мацерация(настойване) с твърдите части, 5 месеца отлежаване върху утайки, преминаване на малолактична ферментация в 30% от него и съхраняване на същия процент в стари дъбови бъчви, а останалите 70 в неръждаем метален съд. Резултатът е по-ниско съдържание на алкохол от 11.5 % в сравнение с 13 % в първото, прибраност, средно тяло, със съвсем различна палитра от аромати и вкусове на носа и небцето –не толкова наситен, фин плод от ябълка и лимон, препечени филийки, опушеност. Сравнително високата киселинноост и дългия послевкус са характерни, като превръщат виното в отличен старт на горещ летен ден, но и желан партньор на леки предястия, салати, морски дарове. След приключението с тези две вина съм убеден, че Димят е от любимите ми сортове, но съм адски любопитен какви нови изненади ще донесат няколко години на отлежаване, за което сортът определено има потенциал.

Гергана 2016 и 2017 на изба Царев Брод беше следващата разгледана двойка на майсторския клас. Гергана е български бял сорт, създаден през 1956 година от кръстосването на Димят и френския Мускат Отонел, типичен за района на Елзас, Франция, но също отглеждан и в други части на Европа, в това число Унгария и България. И в двете вина сортът проявява типичния силен, отличителен аромат на грозде и парфюм, произлизащ от Мускат Отонел, свежест, елегантност и сочност на плода на небцето. Виното от реколта 2016 е не толкова интензивно колкото 2017, която се отличава с повече парфюм, сладост, зрялост, по-плътно тяло. Реколта 2016 се характеризира с аромати на узрели праскова и кайсия. Две добре приготвени вина, подходящи да се съчетаят с множество ястия и да освежат винения любител.

Врачански Мискет е една интересна кръстоска между сортовете Коарна Алба, с молдовски произход и дребнозърнест Мускат, част от благородническото гроздово семейство на Елзас, Франция. Виното на Salla Estate, изба от Варненско и Черноморския регион, реколта 2017 от Врачански Мискет, съчетава както вкусове и аромати на зелени подправки и зеленчуци, така и специфичен парфюм, цветя, цитрусов и бял плод, минералност. Изключително комплексно вино, с почти недоловима естествена пенливост, напомняща белите вина от Vinho Verde, Португалия.

Сандански Мискет е новоизгряващ български сорт, получен от кръстосване между местния за Мелник сорт Широка Мелнишка лоза с прашец от Тамянка и Каберне Совиньон. Отглежда се само в долината на река Струма. Винарна Орбелия, разположена в близост до Петрич предстви своята реколта 2018, която макар и не напълно готова показва ароматност, деликатен парфюм, сочност на плода, минералност, грациозност. Сандански Мискет тепърва ще показва своя истински характер и ще разкрива потенциала си, но със сигурност първите резултати са обещаващи.

Налагането на местни сортове не е ново явление в световното винарство и едни от първите примери за Европа са Гърция и Португалия, които могат да послужат като важни уроци за прохождащата в тази посока България. Уникалността на аромати и вкусове на определени сортове, миниатюрното им производство, което отнася вината от тях в категория бутикови и редки и предлагането на алтернатива за най-продаваните международни вина са добро начало. Бариери за придобиване на популярност на тези местни сортови вина са доста често трудните за произнасяне и прочитане от Западния Свят имена, които спират поръчването им. Високите разходи за производство поради малките партиди често оскъпяват продукта,и заедно с липсата понякога на последователност в качестото го превръщат в прекалено авантюристичен,далечен и неразбран за крайния потребител. Именно затова те отчитат най-високи продажби на местния пазар и трудно пробиват на нови международни такива. Българската винена сцена за съжаление е прекалено свита и не предлага особено големи възможности за експанзия и увеличаване на мащабите на производство, което пък рефлектира обратно върху икономическото оцеляване на микровинарните.

Затова единствено агресивната маркетингова политика, привличането на сомелиерската общност в борбата за налагане на тези редки продукти са ключови за разчупване на тенденциите и представяне на новото лице на Българската винена индустрия.

Със сигурност България ще срещне по този път предизвикателствата, с които Гърция и Португалия вече са се сблъсквали и пред които все още се изправят. И дали ще се справи с тях зависи само от отдадеността и любовта към работата на новото поколение български винари, нежеланието да се откажат пред трудностите, а да продължат по пътя на традицията и новаторството.