Предполага се, че произходът на името на този сорт грозде е от гръцката дума μαύρος, което означава „черен“. В България Мавруд е мъжко име. Сортът е известен още като Качивела в Поморие и Бургас и като Каушански/Каушанскый в Бесарабия – исторически регион в Молдова с българско малцинство. Сортът грозде Мавруд е предмет на национална гордост и се използва за производство на сухи червени вина. Въпреки това Мавруд съставлява едва около 1,5% от българските лозя. В България се отглежда от древни времена. Вината от Мавруд имат наситен рубинен цвят и са с високи танини и киселини. Вкусът е отличителен, с нотки на къпина и черница. Отлежалите вина развиват нотки на какао и шоколад. В идеалния случай вината от Мавруд трябва да отлежават в дъбови бъчви, за да развият комплексни третични аромати и плътен хармоничен вкус.

Легендата разказва, че Мавруд е свързан с българския хан Крум, вожд, който забранява производството и употребата на алкохол и унищожава повечето от лозята в Първото българско царство. Една бедна вдовица обаче запазва една лоза, за да нахрани сина си, когато бил болен. Тя скрила гроздето, но то започнало да ферментира и така вдовицата му дала и виното. След като синът пораснал, един ден той победил хана в състезание, в което човек трябвало да открадне косъм от брадата му. Ханът бил впечатлен от неговата смелост и попитал откъде е. Мавруд разказа на хана за тайната на своята майка – нейното грозде и вино. Хан Крум я довежда в своя замък и проверява името на сина й Мавруд. В знак на благодарност ханът издава заповед лозята на вдовицата да бъдат засадени и наречени Мавруд.

Този сорт грозде донася просперитет на собствениците на лозя и винопроизводители в град Асеновград в Южна България през 16-ти и 17-ти век. Когато градът е разрушен през 1793 г. и отново през 1810 г. от османски орди, по-късно е възстановен и производството на грозде и вино продължава. Голямата чума (1814-1816) почти обезлюдява региона, но лозята остават и съживяват местната икономика. В Бачковския манастир, създаден през 1083 г. край Асеновград, е произведен т. нар. Патриаршески Мавруд. Монасите използват грузинска технология за производство на вино, отлежавайки виното в глинени делви, заровени под земята. Регионът е известен и с друго вино от Мавруд, т. нар. Станимашка Малага. Това вино е произведено чрез задушаване и редуциране на мъстта до 30% от първоначалния обем и отлежаването й в продължение на три години в малки дъбови бъчви. Друга технология използва засушено грозде, което дава на вината по-концентрирано съдържание на захар.

Комбинциите с храна за вина от Мавруд включват: агнешко кофте, мариновани шишчета от якитори от говеждо месо, пържола и пай с бъбреци.