България по традиция е производител и консуматор предимно на червени вина, но в последно време световните винени тенденции допринесоха за по-широко навлизане на белите вина в бита на българина и по-честата им консумация. Ако българските дами са били почитатели на други видове алкохол в миналото, то днес все повече от тях се обръщат към магията на виното, и по-точно бялото, което ги приласкава със свежест, лекота, възприемчивост. Така те се превръщат в основен фактор за популяризиране на златистата течност. Тук трябва да отбележа и здравословната диета, включваща салати, бяло месо, риба, които успешно се комбинират с чаша бяло вино и го правят все по-чест избор за напитка. Не на последно място е и завишеното търсене от младото поколение (18-25 години), за което бялото вино попада в категорията „ парти напитка“, измествайки все по-масово от там бирата. Това е само част от пъзела и би било неправилно да разглеждаме българския пазар като единствен консуматор на български бели вина. България изнася голяма част от винената си продукция и преоткриването на белите вина е явление, случващо се в световен мащаб.</p>
В тази връзка важен и често задаван от българската винена индустрия е въпросът : „Какви бели сортове да се използват за производство на вино в България ?“ . Задаваме си го и ние – винените любители. И ако трябва да се наречем винени любители, то със сигурност сме изморени от безкрайните бутилки с етикет Совиньон Блан и Шардоне и търсим нещо необичайно, различно и отличително. България, по произход страна от Стария винен свят, но по тенденции днес вълнуващ и смел експериментатор от Новия свят, предлага много алтернативи на обичайните заподозрени бели сортове. Ключът към загадката са местни стари български сортове и тяхното възраждане, не без отдадените на работата си авантюристични нови български винари. Техните опити отново да поставят България на световната винена карта се свързват с 100% местни сортови бели вина, но също и купажиране на същите сортове с международни.
Възможност да бъдат оценени резултатите беше тазгодишното издание на Дивино – най – големият фестивал на български вина. Дивино 2018 представи много серии, направени изцяло от местни бели български сортове. Аз имах възможността да присъствам на майсторски клас „ Традиционни бели български сортове – настояще и бъдеще“, воден от Ники Кръстев, технолог на винарна Царев Брод.
От какво бях впечатлен ? От напредъка в качеството на вината, избрани за майсторския клас, от свежестта и елегантността на почти всички тях, но най-вече от прочувствените истории на технолозите и сомелиерите, които ги представиха.
Започвам с двете вина от Димят – „Sense of Tears“ 2017 на изба Марян и „Wine bridges“ 2017 на Екатерина Гаргова. Сортът Димят е стар български местен сорт, който заема 29134 дка насаждения, или 38% от белите български сортови лози, 9.5% от всички бели сортове в България и 4.8% от всички лозови насаждения в България. Плодът се отличава с лека ципа и характерен съпътстващ аромат на ванилия, толкова интензивен, че е трудно да бъде пропуснат. „Sense of Tears“ Димят 2017 е вино с плътно тяло, аромати на узрял цитрусов плод, праскова, дюля,мед, подправки, нотки на минералност, но с балансираща киселинност, елегантност на небцето и дълъг финал. Технологията на производство включва интересни и новаторски решения като ферментация наполовина в иноксови съдове и бъчви от български дъб и след това отлежаване за 6 месеца в същите български дъбови барици. Едно отлично вино, което може да бъде вкусвано както самостоятелно, така и в компанията на салати, бели меса, риби, а защо не и по-пикантна храна от рода на суши и ястия от тайландска и японска кухня.
Преди да опиша „Wine Bridges“ Димят 2017, не мога да не спомена завладяващата история, която стои зад името на този винен проект, разказана от технолога Екатерина Гаргова. Тя има зад гърба си много международен опит, но ключов за нея момент се оказал форум за вино, на който присъствала преди няколко години като технолог на македонска изба. Тогава било споменато, че вината от червения сорт Вранец ще се превърнат в идентичност за македонската винена индустрия и Екатерина си задала въпроса :“ Кои сортове ще бъдат идентичността на България?“ Именно това я подтикнало да започне проекта „Wine Bridges“, защото виното създава мостове и свързва чрез тях хора,страни,идеи….
И така „Sense of Tears“ Димят представя тероара на Южна България или по-точно село Асеновец, Новозагорско. „Wine Brides“ Димят е израз на тероара на Северна България, Тутраканско, според думите на Екатерина – „най-северното лозе на река Дунав“. Разликата в двата стила е съществена, както и в технологията им на производство. При виното на Екатерина Гаргова имаме 24 часова мацерация(настойване) с твърдите части, 5 месеца отлежаване върху утайки, преминаване на малолактична ферментация в 30% от него и съхраняване на същия процент в стари дъбови бъчви, а останалите 70 в неръждаем метален съд. Резултатът е по-ниско съдържание на алкохол от 11.5 % в сравнение с 13 % в първото, прибраност, средно тяло, със съвсем различна палитра от аромати и вкусове на носа и небцето –не толкова наситен, фин плод от ябълка и лимон, препечени филийки, опушеност. Сравнително високата киселинноост и дългия послевкус са характерни, като превръщат виното в отличен старт на горещ летен ден, но и желан партньор на леки предястия, салати, морски дарове. След приключението с тези две вина съм убеден, че Димят е от любимите ми сортове, но съм адски любопитен какви нови изненади ще донесат няколко години на отлежаване, за което сортът определено има потенциал.</p>
Гергана 2016 и 2017 на изба Царев Брод беше следващата разгледана двойка на майсторския клас. Гергана е български бял сорт, създаден през 1956 година от кръстосването на Димят и френския Мускат Отонел, типичен за района на Елзас, Франция, но също отглеждан и в други части на Европа, в това число Унгария и България. И в двете вина сортът проявява типичния силен, отличителен аромат на грозде и парфюм, произлизащ от Мускат Отонел, свежест, елегантност и сочност на плода на небцето. Виното от реколта 2016 е не толкова интензивно колкото 2017, която се отличава с повече парфюм, сладост, зрялост, по-плътно тяло. Реколта 2016 се характеризира с аромати на узрели праскова и кайсия. Две добре приготвени вина, подходящи да се съчетаят с множество ястия и да освежат винения любител.</p>
Врачански Мискет е една интересна кръстоска между сортовете Коарна Алба, с молдовски произход и дребнозърнест Мускат, част от благородническото гроздово семейство на Елзас, Франция. Виното на Salla Estate, изба от Варненско и Черноморския регион, реколта 2017 от Врачански Мискет, съчетава както вкусове и аромати на зелени подправки и зеленчуци, така и специфичен парфюм, цветя, цитрусов и бял плод, минералност. Изключително комплексно вино, с почти недоловима естествена пенливост, напомняща белите вина от Vinho Verde, Португалия.
Сандански Мискет е новоизгряващ български сорт, получен от кръстосване между местния за Мелник сорт Широка Мелнишка лоза с прашец от Тамянка и Каберне Совиньон. Отглежда се само в долината на река Струма. Винарна Орбелия, разположена в близост до Петрич предстви своята реколта 2018, която макар и не напълно готова показва ароматност, деликатен парфюм, сочност на плода, минералност, грациозност. Сандански Мискет тепърва ще показва своя истински характер и ще разкрива потенциала си, но със сигурност първите резултати са обещаващи.
Налагането на местни сортове не е ново явление в световното винарство и едни от първите примери за Европа са Гърция и Португалия, които могат да послужат като важни уроци за прохождащата в тази посока България. Уникалността на аромати и вкусове на определени сортове, миниатюрното им производство, което отнася вината от тях в категория бутикови и редки и предлагането на алтернатива за най-продаваните международни вина са добро начало. Бариери за придобиване на популярност на тези местни сортови вина са доста често трудните за произнасяне и прочитане от Западния Свят имена, които спират поръчването им. Високите разходи за производство поради малките партиди често оскъпяват продукта,и заедно с липсата понякога на последователност в качестото го превръщат в прекалено авантюристичен,далечен и неразбран за крайния потребител. Именно затова те отчитат най-високи продажби на местния пазар и трудно пробиват на нови международни такива. Българската винена сцена за съжаление е прекалено свита и не предлага особено големи възможности за експанзия и увеличаване на мащабите на производство, което пък рефлектира обратно върху икономическото оцеляване на микровинарните.
Затова единствено агресивната маркетингова политика, привличането на сомелиерската общност в борбата за налагане на тези редки продукти са ключови за разчупване на тенденциите и представяне на новото лице на Българската винена индустрия.
Със сигурност България ще срещне по този път предизвикателствата, с които Гърция и Португалия вече са се сблъсквали и пред които все още се изправят. И дали ще се справи с тях зависи само от отдадеността и любовта към работата на новото поколение български винари, нежеланието да се откажат пред трудностите, а да продължат по пътя на традицията и новаторството.
